Картбланш [bg]

В това време административният офицер Нкози трескаво работеше с филиала на ГМР, отдел „Ай“, в Лондон, за да създадат измисления Джийн Терон, и качи в интернет информация с биографията на коравия наемник със снимки и подробности за фиктивната му фирма.

Цикълът от лекции във Форт Монктън можеше да се обобщи с уводното изречение на инструктора: „Ако нямаш присъствие в Мрежата, ти не съществуваш реално“.

Нкози напечата и визитни картички за „Услуги Ю. Дж. Т.“ ООД, а от МИ6 в Претория върнаха някои услуги, като регистрираха фирмата за рекордно време. Документите бяха със задна дата. Джордан не остана доволна за нея това беше нарушение на свещеното върховенство на закона, но тъй като тя и полицията не бяха замесени, подмина въпроса. В отдел „Ай“ създадоха и фалшиво криминално разследване в Камбоджа за съмнителното поведение на Терон в Мианмар, в което се споменаваше за сенчеста дейност и в други страни.

Мнимият африканер преодоля първото препятствие. Второто — и най-опасното — наближаваше. Хидт говореше по телефона с Ниъл Дън и го викаше да се срещне с бизнесмена от Дърбан.

Той затвори и небрежно попита:

— Един въпрос. Случайно да имате снимки на полетата? Гробовете?

— Може да се уреди — отвърна Бонд.

— Добре.

Хидт се усмихна като ученик и потърка брадичка с опакото на ръката си.

Бонд чу, че зад тях се отвори врата.

— А, ето го моя съдружник, Ниъл Дън… Ниъл, това е Джийн Терон от Дърбан.

Ами сега? Щяха ли да го застрелят? Бонд стана, обърна се, приближи се до Ирландеца, погледна го в очите и му отправи скованата усмивка, която си разменят бизнесмените, когато се запознават. Докато се ръкуваха, Дън се втренчи в него. Студените му сини очи го пронизаха като кама.

Бонд беше сигурен, че Ирландеца не го позна.

Дън затвори вратата след себе си и озадачено погледна шефа си, който му даде визитката на „Услуги Ю. Дж. Т.“ Тримата седнаха.

— Господин Терон има предложение — въодушевено каза Хидт и обясни плана в общи линии.

Бонд видя, че и Дън се заинтригува.

— Да — съгласи се Ирландеца. — Това може да е хубаво. Разбира се, трябва да се помисли за логистиката.

— Господин Терон ще уреди да видим снимки на местата, за да получим по-добра представа в какво се включваме.

Дън го погледна обезпокоено. Не се усъмни, но изглежда, това го смути.

— Трябва да бъдем в завода в петнайсет и трийсет — напомни той на Хидт. — Срещата? — Дън отново насочи очи към Бонд. — Офисът ви е на ъгъла. — Беше запомнил адреса от един поглед. — Защо не ги вземете сега?

— Ами… предполагам, че мога — отвърна Бонд, печелейки време.

Дън го погледна спокойно.

— Добре.

Докато Дън отваряше вратата на Бонд, сакото му се разтвори и разкри пистолета „Берета“ на колана му, вероятно същият, с който беше убил мъжете в Сърбия.

Дали това беше послание? Предупреждение?