Картбланш [bg]

Трийсет и шеста глава

Африканерът ги покани да влязат. Навън нямаше табелка, но на стената вътре беше окачен скромен плакет: „Услуги Ю. Дж. Т., Дърбан, Кейптаун, Киншаса“.

Офисът беше малък и имаше само трима служители. Бюрата им бяха отрупани с папки и книжа, каквато е практиката в такива предприемачески бърлоги в целия свят, колкото и благородни или съмнителни да са продуктите или услугите им.

— Решихме да ви спестим труда — рече Дън.

— И успяхте ли? — попита Терон.

Хидт знаеше, че наемникът разбира, че изненадващото им посещение е, защото не му вярват напълно. От друга страна, Терон беше в бизнес, където доверието е опасно като нестабилни експлозиви, затова неудоволствието му беше минимално. В края на краищата, той сигурно бе направил същото и беше проверил информацията за Хидт при камбоджанските власти и на други места, преди да отиде при него с предложението си. Така се постъпва в деловите отношения.

Олющените стени и прозорци, предлагащи мрачна гледка към вътрешния двор, напомниха на Хидт, че дори незаконната дейност, каквато Терон упражняваше, не е задължително доходна, както я представяха във филмите и новините. Най-големият кабинет в дъното беше на Терон, но също беше скромен.

Единият служител, висок млад африканец, преглеждаше каталог по интернет за автоматични оръжия. Някои бяха отбелязани с ярки звезди, които показваха десет процента отстъпка. Друг служител настойчиво тракаше по компютърна клавиатура, използвайки само показалците си. Двамата бяха в бели ризи и тесни вратовръзки.

Пред кабинета на Терон седеше секретарка. Хидт видя, че е привлекателна, но беше млада и следователно не представляваше интерес за него.

Терон погледна към нея.

Секретарката ми тъкмо разпечатваше някои от файловете, за които говорихме.

Миг по-късно от цветния принтер започнаха да излизат снимки на масови гробове.

Да, хубави са — помисли си Хидт, докато ги гледаше. Много хубави.