Часовникаря [bg]

Това ясно показваше, че Часовникаря е изключително предпазлив и предвидлив.

Космите от облегалката бяха дълги около осемнайсет сантиметра, повече черни, но и няколко започнали да побеляват. Космите са добра улика и често падат сами или се отскубват при борба. Косъм, намерен на местопрестъплението може да доведе до разкриване на престъпника по цвета на косата, дължината ѝ или наличието на боя и други вещества. Те обаче по принцип не могат да се конкретизират — тоест да се свържат по недвусмислен начин с точно определен човек (освен ако не са изскубнати с луковицата, от която може да се вземе ДНК). Космите, намерени от Пуласки, не бяха изтръгнати с корените.

Райм забеляза, че са твърде дълги, за да са от Часовникаря — фотороботът по описанието на Халърстейн бе на мъж със средно дълга коса. Джоан Харпър беше видяла съучастника с шапка, следователно можеше да са от него. Райм обаче достигна до извода, че космите вероятно са от някого, който се е возил в колата, преди да бъде открадната от Часовникаря. Можеха да са както мъжки, така и женски, разбира се. Това, че започваха да побеляват, означаваше човек на средна възраст, а за мъж на тези години беше странно да носи коса до раменете.

— Часовникаря може да има приятелка или друга съучастничка, но това не е много вероятно… Запиши го все пак на дъската — изкомандва Райм.

— Защото никога не се знае — отбеляза Пуласки, сякаш цитираше нещо заучено. — Нали?

Райм вдигна вежди и кимна. След това попита:

— Обувки?

Единствените отпечатъци, намерени от Пуласки, бяха от обувки с гладки подметки, размер 47. Собственикът им бе стъпил в малка локва в гаража и беше оставил десетина следи към изхода. Пуласки беше почти сигурен, че са от Часовникаря или съучастника му, защото отпечатъците бяха на сравнително голямо разстояние един от друг и токовете почти не личаха.