Часовникаря [bg]

— Това… — Дънкан поклати глава, изглеждаше трогнат. — Никой не ми е приготвял вечеря от… от много време.

— Какво ще кажеш за следващия месец?

— Става. Разкажи ми за сестра си.

— С две години е по-млада от мен. Работи в банка. И тя е хилава като теб. Не че ти си много хилав. Просто, така да се каже, в добре форма.

— Омъжена ли е, има ли деца?

— О, не. Твърде е заета с работата си. Много ѝ се удава.

Дънкан кимна:

— Добре, следващия месец. Пак ще дойда. Можем да купим храна за вкъщи. Аз не мога да ти помогна. Не мога да готвя.

— О, аз ще сготвя. Много обичам. Редовно гледам готварския канал.

— В такъв случай мога да купя десерта. Нещо готово. Знам, че обичаш сладко.

— Страхотно — въодушевено възкликна Винсънт; огледа студените, синкави улици. — Къде отиваме?

Дънкан помълча за момент. Спря на един светофар, предните колела се заковаха на самата мръснобяла стоп линия.

— Нека да ти разкажа нещо — рече след малко.

Винсънт погледна приятеля си.

— През хиляда седемстотин и четиринайсета Английският парламент обявил награда от двайсет хиляди лири стерлинги за онзи, който изобрети преносим часовник, достатъчно точен, за да се използва в морето.

— Тогава това са били много пари, нали?

— Огромна сума. Нуждаели се от часовник за корабите, защото всяка години загивали хиляди моряци заради грешки в навигацията. За да планираш маршрута на кораб, трябва да знаеш географската дължина и ширина. Ширината може да се определи астрономически. За дължината обаче е нужда да знаеш точното време. Британският часовникар Джон Харис решил да се помъчи да вземе наградата. Започнал да работи по изобретението през хиляда седемстотин трийсет пета и най-накрая създал малък часовник, който можел да се използва на кораб и изоставал само с няколко секунди за едно презокеанско пътуване. Кога мислиш, че завършил изобретението? През хиляда седемстотин шейсет и първа.

— За толкова много време?

— Сблъскал се с политически интриги, конкуренция, алчни бизнесмени и разбира се, с механични трудности — почти непреодолими. Но нищо не можело да го обезкуражи. Успял, макар и след двайсет и шест години.

Светлината стана зелена и Дънкан увеличи скоростта.

— Отговорът на въпроса ти е, че отиваме да видим следващата жена в списъка. Миналия път ни изпревариха, но това не бива да ни обезкуражава.

„Големият план…“