Часовникаря [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #7
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
ISBN: 954-939-535-9
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Часовникаря [bg]». Краткое содержание книги:

В студена декемврийска вечер по пълнолуние в Ню Йорк Сити двама души са брутално убити. До местопрестъплението е оставен старинен часовник, който зловещо тиктака, и странно стихотворение за последните минути от живота на жертвите. Убиецът се нарича Часовникаря. Екипът Райм-Сакс е натоварен да спре серията прецизно и хладно изчислени убийства, преди Часовникаря да е помрачил Коледните празници. Въпреки доказателствата, че си има работа с психопат, Райм никога не приема за чиста монета прибързаните заключения и започва разследване. Истината се оказва съвсем различна, а Часовникаря — изключително интелигентен и умел актьор. Часовете изтичат, Райм трескаво търси истинската му цел, без да знае, че е заобиколен от предатели в собствения си дом. В същото време Амелия Сакс оглавява първото си разследване като детектив - „самоубийството“ на виден бизнесмен. Разкритията по случая не само я сблъскват с корумпирана полицейска групировка, пуснала корени във ФБР и кметството, но заплашват да разрушат и партньорството ѝ с Райм. Да четеш Джефри Дивър е като да играеш срещу гросмайстор — тъкмо си мислиш, че си отгатнал следващия ход, и авторът те хвърля в шах. Джефри Дивър е автор на Колекционерът на кости, Убийте Райм, Каменната маймуна, Милост, Сълзата на дявола, Невидимия и Дванайсетата карта. Романите на Дивър се издават в над двайсет и пет страни.

Перейти на страницу:

Кимна на бармана, каза нещо и двамата избухнаха в смях.

Тя си спомни празния шкаф за алкохол у дома му. Тона му, когато казваше: „Нещо за пиене, вода, безалкохолно? Нямам алкохол, съжалявам…“

— Ъ, извинете, госпожице — измърмори зад нея някакъв мъж, който бързаше да влезе в бара, пълен със среднощни клиенти.

Тя влезе, изчака полицая да допие уискито си. Той потропа по бара с юмрук, кожата му бе зачервена и се лющеше. Барманът взе една бутилка и напълни чашата му с евтино уиски.

Сакс седна на паянтовото столче до Йънг. Кимнаха си за поздрав.

— Здрасти, момиче.

— Добър вечер, детективе.

— Да, и аз исках да кажа „детектив“. Нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Иънг се огледа.

— Тук е по-добре, отколкото вкъщи — отбеляза. — Не искам да замесвам жена си в тези игри.

Тоест не искаше да разбере, че пак се е пропил.

Сакс седна до него. Йънг не изглеждаше добре. Лицето му беше бледо, очите му сълзяха — по-зачервени от преди. Дрехите му бяха намачкани, а палтото, преметнато на столчето, се влачеше по пода.

— Благодаря, че се обадихте — каза Сакс.

Йънг погледна бармана и поклати глава:

— Няма пак да избяга. Абсурд. Ще загуби, ако се опита.

Съсухреният мъж с татуировка на котва на ръката измърмори разсеяно:

— Може би.

Сакс почувства допир до коляното си, за момент се почуди дали старецът не се опитва да я опипва. Погледна надолу и видя листче. Искаше да ѝ го подаде, без някой да види. Беше ксерокопие от счетоводна книга или дневник.

Йънг се наведе към нея и прошепна:

— Това е страница от деловодната книга за досиетата.

Сакс погледна листа. По средата пишеше:

Разследване номер: 3453496, Сарковски, Франк

Същност: Убийство

Изпратено на: участък 158

По искане на:

Дата на изпращане: 28 ноември

Дата на връщане:

— Колегата, с когото работя, е проверил и каза, че във ведомостта не се споменава за изпращане на материалите някъде.

— Сигурно е търсил само в компютъра. Аз погледнах и тук. Може би е фигурирало в компютъра, но са го изтрили. Това е резервната ведомост на книга.

— Защо в Сто петдесет и осми?

— Не знам. Няма причина да го пращат там.

— Откъде взехте това? — попита Сакс и кимна към листа.

— От един приятел. Бивш колега. Надежден човек. Вече е забравил какво съм го помолил.

— Къде в Сто петдесет и осми може да са го прибрали? В хранилището?

Иънг сви рамене:

— Нямам представа.

Пресуши чашата си.

— Благодаря — каза Сакс.

Той сви рамене и потропа по барплота.

— Смятате да поработите в къщата и градината, а? — осведоми се тя.

— Да. Може да се каже.

Йънг явно не искаше да говори повече за това.

Сакс погледна часовника си.

— Слушайте, колата ми е отвън. Мога да ви откарам.

— Не, имам среща с един приятел, бивш колега. Ще поиграем билярд в Челси. Там има хубав клуб. Играеш ли билярд?

— Не. Е, само като дете, с татко. — Сърцето ѝ се сви при мисълта за баща ѝ. — Да ви откарам ли там?

Йънг се изсмя дрезгаво:

— Да не си таксиджийка? Да ме откара вкъщи, да ме откара до залата за билярд. Не, ще отида пеша. Малко физически упражнения. — Огледа бара. — Това местенце е супер, как мислиш?

— Става.

— На „Таймс Скуеър“ вече не са останали много от тия стари дупки… Работех във Втори. Знаеш ли…

— На Четирийсет и втора улица. Аз също съм била там.

— Преди да стане търговски център. Винаги съм си мислил, мамка му, каква жега. Понякога през август дори бандюгите се завираха в миша дупка, толкова беше горещо. Какви дни. — Йънг отпи глътка уиски, жълто като очите му. — Сега минавам покрай тия барове. Този, другите… На някои още стоят старите надписи, от четирийсетте и петдесетте предполагам. Че имали климатик. Странна работа, а, бар да рекламира, че има климатик, за да привлича клиенти. Сега е друго, а? Времената се менят. — Потропа с осеяния си с белези юмрук по надраскания барплот, за да привлече вниманието на бармана. — Дааа, мамка му, времената се менят.

19.

21.01 ч.

Новата им кола беше буик „Льосабр“.

— Откъде го взе? — попита Винсънт, когато седна до Дънкан.

Колата чакаше с работещ двигател пред църквата.

— От Долен Ийстсайд — отвърна Дънкан и за миг го погледна.

— Никой ли не те видя?

— Само собственикът. За кратко. Но няма да каже на никого.

Дънкан потупа по джоба си, където държеше пистолета. Кимна към ъгъла, където преди няколко часа бе заклал студента.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?