Страшният съд [bg]

— Тейн не те е видял, нали? — попита бързешком Адам, бършейки пълните си ръце в престилката, покриваща издутия му корем.

— Къде е Бен? — попита повторно Бъки.

Устните на Адам се размърдаха, раздвижиха двойната му гуша. Но единственият звук, който издаваше, бе едва сдържан кикот.

— Трябваше да обърнеш онзи багер срещу него — каза Бъки, насочил показалец срещу Адам.

— Тогава щеше да разруши и моята къща — рече задавено Адам. — Трябваше да го направя, Бък. Той и без друго щеше да го стори.

— Нима мислиш, че аз бих постъпил така с теб? — рече Бъки и сбърчи чело.

Адам сведе поглед към пода.

— Бен — каза Бъки.

— Не съм го виждал от три дни, Бък — отвърна Адам, развърза престилката си, за да почисти разлялото се вино.

— А Тейн?

— Не знам кога ще дойде — каза Адам; говореше бързо и бършеше едновременно бурето. — Идва и си отива. Той върти всичко, Бък. Жена ми се върна в университета. Шест хиляди долара е таксата. Но без теб не е същото. И ловът не го бива. Тейн искаше прясно печено за хората на губернатора. Дори излязох по тъмно с моя уинчестър, но ми се наложи да прибягна до фризера. Тейн пък онази нощ ранил един едър самец до Западната хижа, но не могъл да го намери. Щеше да е от полза. Върна се целият изподран от храсталаците.

Адам продължи да попива виното. Бъки само го гледаше, докато не спря да бърше.

— Джеймс го няма — рече Бъки. — След това Скот. Сега Бен.

— Бен ли? — каза Адам, вперил поглед в прогизналата от вино престилка.

Бъки просто го гледаше. Адам бе свел поглед и пристъпваше от крак на крак, шляпайки в локвата вино.