Богиня [bg]

Беше както е било винаги. При Троя гръцките царе сключиха собствена сделка със Зевс и си спасиха кожите, а невинните деца на Троя бяха хвърлени от върха на стената. Мат отдавна бе научил, че царете ги бе грижа само да запазят собствените си царства и повече ги интересуваше какво могат да измъкнат от дадена ситуация, отколкото да постъпят правилно. Внезапно той се почувства отвратен от увъртането и политическото позиране, които видя в Потомците, и се обърна да се върне в палатката си. Не за това беше дошъл.

– Почакай – провикна се Дедал, като пристъпи към Мат. Мирмидонците пристъпиха като един да му препречат пътя. Той вдигна ръце в знак, че се предава. – Спокойно. Нека просто всички се успокоят.

– Ще се бия, с вас или без вас. – Мат спря и се обърна обратно с лице към тях, говорейки ясно. – Дойдох да убия Тиранина. Ако това е, което искате, тогава можете да се присъедините към мен. Ако не, просто се махнете от пътя.

Хелън въведе Лукас в лабиринта от сепарета, като го теглеше за ръката. Той се дръпна закачливо назад, правейки се, че я следва неохотно, така че тя трябваше почти да го влачи. По пътя някакъв панаирджийски викач привлече вниманието му с отправеното си на непознат език предизвикателство и Лукас трябваше да спре и да се опита да уцели с бейзболна топка купчина гюмове за мляко.

Трябваха му три опита, за което той настоя, че не му се е случвало никога преди, но накрая спечели награда за Хелън. Едно пухкаво слонче привлече погледа й за миг, но в крайна сметка си избра блещукаща вълшебна пръчица. Тя имаше сребърна звезда на върха и дузина панделки, развяващи се от долния край. Усещаше пръчицата точно на място в ръката си и лесна за носене. Размаха я няколко пъти, пожелавайки си от нея да се разлети облаче от искри, когато спряха пред павилиона за надуване на стъкло и загледаха как един мъж изработва малък стъклен дракон.

Никой от тях не можеше да спре да се усмихва. Хелън чу въртележката и измина тичешком последните няколко стъпки. Скочи върху гърба на един еднорог, когато той се завъртя край нея и размаха блещукащата си вълшебна пръчица във въздуха като камшик за езда.

– Дий! – подвикна весело тя на боядисаното си керамично ездитно животно, но то не се забърза. Прътът, минаващ през средата на тялото на еднорога, беше месингов и имаше тръпчив и резлив мирис в есенния студ.

Лукас скочи, заставайки редом с нея, вместо да се качи сам. Застана над нея и връхната му дреха се разтвори и я обгърна, когато той стисна месинговия прът. Взираха се продължително един в друг, докато останалата част от света се въртеше около тях. Ярките панаирни цветове летяха и се размазваха в ъгълчето на окото на Хелън, но Лукас беше неподвижен.

– Защо не искаш да ме целунеш? – попита тя тихо.

– Не можеш ли да ме накараш? – отвърна той и повдигна закачливо вежда към нея.