Танцът на мъртвите момичета [bg]

— За какво?

Сам грейна в усмивка, която заприлича на усмивката на Майкъл.

— Вие ме заведохте при Амели и тя разговаря с мен. Това е много важно.

Клеър бе сигурна, че става дума за дълга история, изпълнена с болка и копнеж, и всичко това, забеляза тя, бе изписано на лицето му. Амели? Той обичаше Амели? Беше все едно да обичаш Мона Лиза — картината, а не жената. Бяха ли останали у Амели достатъчно чувства, за да изпитва нещо към Сам?

Може би някога е имала такива. Леле!

Сам кимна на Майкъл като на равен, излезе и затвори вратата след себе си.

— Хей — каза Ева. — Той имаше ли покана да влезе в къщата?

— Не му е нужна — отговори Майкъл. — Къщата се промени, щом аз се промених. Сега на хората им трябва покана. С изключение на вас, тъй като живеете тук.

— Но това е глупаво.

— Такава е защитата — каза Майкъл. — Знаете как действа.

Клеър не знаеше, но бе очарована. Сега обаче не бе моментът.

— Хм, той каза, че от града ще изпратят помощ.

— Ричард Морел, братът на Моника, който е полицай — обясни Майкъл. — Придружават го Хес и Лоу.

— Това ли са всички? — изписка Клеър.

Защото рокерите бяха много. Ама много Без да споменаваме бащата на Шейн, който откровено я плашеше повече и от вампирите, защото за него не важаха никакви правила.

Странно, но вампирите много държат на правилата. Кой знае?

— Искам вие двете да останете тук — заяви Майкъл.

— Не — решително отказа Ева. Клеър направи същото.

— Сериозно, трябва да останете. Ще стане опасно.

— Опасно? Пич, те убиха студенти. В Студентския град! — отвърна рязко Ева. — Ние бяхме там Не схващаш ли? Тук не сме в безопасност, а може би ще успеем да помогнем. Поне можем да хванем Моника и да затътрим кльощавия й задник при баща й, докато вие, смели и силни мъже, отблъснете лошите. Става ли?

— Тогава без Клеър.

— Клеър решава за себе си — каза Клеър. — В случай че си забравил.

— Клеър не решава за такива неща, защото Клеър е на шестнадесет и Майкъл не иска да обяснява за трагичната й смърт на родителите й. Така че, не.

— Какво ще направиш? — попита Ева и наклони глава. — Ще я заключиш в стаята й ли?

Той погледна едната, после другата и се намръщи.

— О, по дяволите! Това женска солидарност ли е?

— Можеш да се обзаложиш, че е това — каза Ева. — Някой трябва да наблюдава и теб. — Усмивката й изчезна, защото това бе истина, а не просто забавна идея. Майкъл се прокашля.

— Чухте ли?

— Какво?

— Спирачки на кола. Отвън.

— Страхотно — каза Ева. — Имаш и слух на вампир. Вече няма да имам тайни тук. Достатъчно лошо беше, докато беше призрак… — Много сполучливо се преструваше на спокойна, но Клеър знаеше, че не е така. Очевидно и Майкъл знаеше, защото протегна ръка и докосна бузата й — малък жест, но казваше много.

— Останете тук — нареди той.

Трябваше да се досети, че няма да останат, поне не там, където бяха. Клеър и Ева го последваха по коридора, като го гледаха как отключва предната врата и я отваря.