![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
Само че това съвсем не бе целта на Данар дел Реджинал.
Тори задържа върха на Данар дел Реджинал със своя и му попречи да го засегне, а върхът бе на сантиметри от гърдите му. Завъртя китка, без да изпуска вражеското острие, така че то остана под неговото, натисна и отблъсна меча на противника си, така че неговият вече бе в по-изгодна позиция.
Тори протегна оръжието си и пристъпи напред. По дяволите, ако загуби след първото докосване, това копеле смяташе да го убие. Едно докосване високо някъде по ръката щеше да прекрати двубоя и тогава Тори щеше да отбие противниковото острие, докато се оттегляше.
Само че острието на Данар дел Реджинал не му остави много възможности, когато нападна с пълна сила в момента, в който Тори проби гарда на противника си с такъв замах, че ефесът се опря в гърдите на по-едрия мъж. Той отстъпи крачка назад и дръпна ръкохватката от омекналите пръсти на Тори.
Някой изпищя.
Данар дел Реджинал изглеждаше по-скоро шокиран, отколкото в агония, когато пръстите му изпуснаха меча и се протегнаха към ефеса на оръжието на Тори, сякаш имаше някакво значение дали ще успее да го изтегли от гърдите си. Устата му се отвори и понечи да каже нещо, но единствените звуци бяха ужасно бълбукане и нещо като ръмжене.
Очите му блестяха с почти демонична светлина на трепкащите факли, когато се взря в Тори и задържа погледа му.
В следващия момент те станаха като стъклени, напълно безизразни, и Данар дел Реджинал се отпусна, извит на една страна на тревата, изпусна се, причинявайки ужасна смрад, която лиши смъртта му от елементарно достойнство.
Бранден дел Бранден застана пред Тори с побелели устни, извадил меча си.
— Спри — каза той, въпреки че Тори не правеше абсолютно нищо, а само стоеше, без да помръдва. — Прекрати — продължи той. — Ториан дел Ториан успя да… пусне първа кръв. Въпросът е приключен. — Обърна се и подхвърли оръжието си на един от слугите вестри, който умело улови меча във въздуха и забърза нанякъде с него.
— Браво, млади убиецо — каза подигравателно той.
Тори поклати глава.
— Не исках. Само трябва да кажа, че той се опитваше…
— Разбира се — отвърна Бранден дел Бранден, без да се старае да прикрива сарказма си. — Той се опитваше да те убие, а единственият начин, по който можеше да се защитиш срещу един очевидно доста по-неумел противник, бе да го промушиш. Не можеше ли просто да го порежеш по ръката и да се защитаваш, ако той ти бе нанесъл някаква обида, но очевидно не, това щеше да те затрудни прекалено много.
— Ти не разбираш — каза Тори. — Той се опитваше да ме убие. Аз просто се опитвах… — Не успя да продължи. Дали Бранден дел Бранден щеше да приеме, че Тори доброволно се опитва да загуби? Едва ли. — Просто се стараех да не ме убият — каза той.
Бранден дел Бранден очевидно се стараеше да запази самообладание и успя.
— Разбирам — отвърна тихо той. — Ако някога се случи да те предизвикам, то ще бъде до смърт, а не до първа кръв. — Устните му се изкривиха в нещо като усмивка. — Бих искал да ти спестя неприятностите да се занимаваш с мен, да ме разиграваш, докато не откриеш един-единствен замах, с който да ме убиеш. — Той се обърна към татко и се поклони сковано. — Ториан дел Ториан старши — каза той. — Поздравявам те за уменията на сина ти, въпреки че не мога да те поздравя за останалата част от възпитанието му. — Той се обърна към стражите. — Обещанието им важи до зазоряване. Оковете го точно преди това.
Херолф, водачът на глутницата, отметна глава назад и се разсмя.
Глава 14
Среброчел
Фрида… не, Фрея… вършеше нещо край огромната печка в ранния утринен хлад, когато Иън, все още полузаспал се заклатушка към вратата и се уви в наметалото.
— Някакъв проблем ли има? — попита тихо тя. И Харбард, и Хоузи лежаха на леглата си, покрити с тънки одеяла, а Иън нямаше как да разбере дали наистина спят или просто са се отпуснали по гръб със затворени очи и си почиват. Стареите, както се оказа, нито хъркаха, нито се въртяха насън, нито се мятаха в леглата си.
Той поклати глава.
— Просто трябва да отскоча до нужника — отвърна той.
Тя се усмихна.