Зодия убиец [bg]

Щом погледна към къщата, видя някакъв мъж да излиза откъм задната част. Първоначално си помисли, че е някаква сянка — целият облечен в черно, той се движеше безшумно, без да издава никакви звуци. Но имаше гъста сива коса, а и лицето му беше прекалено бяло, за да остане скрито. Тя предусети нещо пикантно и се скри зад близкото дърво. Съдейки по лицето му, мъжът беше на възрастта на съседката й, вероятно на шейсет, не повече от шейсет и три-четири години. Но се движеше пъргаво, сякаш беше много по-млад. Може би Шели най-накрая си беше намерила мъж.

След няколко секундно наблюдение Милдред отхвърли тази мисъл. Той не се движеше като любовник, който току-що е имал среща с жена. Той бързо отиде до тежкия спортен седан, паркиран зад ъгъла, без изобщо да поглежда назад към къщата. Не само това, ами и в къщата беше тъмно. Не полутъмно, както когато хората се стремят да спестят електроенергия, а пълен мрак.

„Мъртва“ беше първата дума, която дойда наум на Милдред, когато погледна към тъмната къща. Къщата изглеждаше като мъртва.

Двигателят на колата заработи и мъжът потегли.

Милдред проследи колата с очи, докато тя не се скри в тъмнината, и тогава излезе на улицата.

Дръпна кучето за каишката и го поведе по тротоара пред входната врата на дома на Шели Теско. Натисна звънеца десет пъти и изчака цели три минути, преди да се откаже. Не биваше да се меси. Не беше нейна работа и тя го знаеше. Така щеше да й каже Робърт, когато се върнеше вкъщи. Може би Шели беше на почивка и мъжът беше неин приятел или роднина, изпратен да наглежда къщата.

Милдред обаче нямаше такова впечатление.

Реши да почака. Да навести къщата на сутринта. Може би вечерта също. Ако никой не отговореше, щеше да се обади в полицията, независимо какво щеше да каже съпругът й. В края на краищата нямаше да са добри съседи, ако не се наглеждаха.