Зодия убиец [bg]

— Не мога да повярвам. Може ли изобщо да се направи нещо?

Карелсън метна кърпата на масата.

— Може би. Може да успеем да упражним някакъв контрол по неофициалните канали. Опитайте се да отстраните детектив Лонг от случая и да отложите или да забавите разследването поне докато приключат изборите. — Карелсън изчака да види реакцията на клиента си. — Преди да започнем, има ли нещо, което трябва да знам? Нещо, което искате да ми споделите? Аз съм ваш адвокат и всичко, което ми кажете, ще бъде запазено в тайна.

Бюканън наведе глава и закри лицето си с длани.

— Лонг е прав за Макдугъл. Той дава пари за кампанията ми още от самото начало. Същото важи и за служителите му.

— И той връща парите на служителите, които са дарили? Един от най-лесните начини да се избегнат законите за финансиране на изборите. И един от най-незаконните.

— Не знам какво е правил със служителите си — отвърна Бюканън и вдигна глава. — Никога не съм го питал.

— Просто предположихте, че чистачите и секретарките ви харесват толкова много, че са готови да дават по десет процента от заплатите си, само и само да ви изберат? — Карелсън поклати глава. — Хайде, сенаторе, не се правете на наивен.

Бюканън сви рамене.

— Предположих, но не бях съвсем сигурен. Макдугъл твърдеше, че е дарил общо над един милион долара, но аз не го питах как го е направил.

— И какво трябваше да получи той в замяна?

— Достъп. Като всички останали.

Адвокатът вдигна очи към тавана.

— Даде ви един милион долара и в замяна поиска единствено „достъп“?

— Нищо друго. Искаше да му съдействам за няколко държавни поръчки, които бяха спечелени това лято. Казах му, че ще видя какво мога да направя. Излезе обаче, че не можах да му помогна много. Аз съм сенатор първи мандат, а на опашката пред мен се бяха наредили твърде много хора. Компаниите на Макдугъл не спечелиха нито една държавна поръчка. Може да проверите, ако искате.

— Сигурно не е останал много доволен — каза Карелсън и се почеса по брадичката.

— Меко казано. Ако до този момент нямах охрана, след като ми се развика и ми се закани, реших, че задължително трябва да си наема.

— Значи въпросът е какво общо има всичко това със смъртта на Елизабет Конър.

— Нищо. Кълна се в бог, Спенс, нямам никаква представа какво се е случило с тази жена.

Карелсън се вгледа изпитателно в него. Той се смяташе за специалист по разгадаване на човешките характери. Отчасти поради това беше станал и велик адвокат. Но в случая Бюканън беше същинска загадка и Карелсън осъзна, че едва ли ще може да го разгадае.

В края на краищата това нямаше никакво значение. Виновен или не, Бюканън беше негов клиент. Богат и влиятелен клиент. Ето това имаше значение.