Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Беше изкачила стълбите наполовина, когато се почука. Поободри се при мисълта, че може да е Джулиън… поне докато не стигна до вратата и не видя очертанията на дребничък мъж на верандата отвън.
Едва-едва открехна вратата и ахна. Беше Родни Кармайкъл. Носеше тъмнокафяв костюм, жълта риза и червена вратовръзка. Късата му черна коса бе пригладена назад, а на лицето му грееше широка усмивка.
— Здравей, Грейс.
— Господин Кармайкъл — студено каза тя, въпреки че сърцето й биеше до пръсване. У този дребен, суховат мъж имаше нещо адски зловещо. — Какво правите тук?
— Реших да намина и да видя как си. Мислех си дали не бихме могли да…
— Моля ви, вървете си.
Той се намръщи.
— Защо? Искам просто да поговорим.
— Не приемам пациенти у дома си.
— Да, но аз не съм…
— Господин Кармайкъл — твърдо отсече Грейс. — Настоявам да си тръгнете. Ако не го направите, ще повикам полиция.
Без да обръща никакво внимание на гнева в гласа й, той кимна с търпението на светец.
— О, значи си заета. Прекрасно те разбирам. Аз също имам страшно много работа. Какво ще кажеш да се отбия по-късно? Може да вечеряме заедно.
Грейс го изгледа слисано.
— Не.
Той се усмихна.
— Хайде, де, Грейс, не бъди такава. Знаеш, че сме предопределени един за друг. Ако само ме пуснеш…
— Махайте се!
— Добре, но ще се върна. Имаме да обсъждаме страшно много неща.
И той си тръгна.
С разтуптяно сърце, Грейс затвори входната врата и я заключи.
— Ще те убия, Луан! — каза си тя и се отправи към кухнята.
Докато минаваше през дневната, вниманието й беше привлечено от някакъв силует на прозореца.
Родни.
Напълно ужасена, Грейс се обади в полицията.
Те дойдоха чак след половин час. Родни остана отвън през цялото време, като се местеше от прозорец на прозорец, за да я следи през процепите на спуснатите щори. Едва когато видя полицейската кола да спира пред къщата, той притича през задния двор и изчезна.
Грейс си пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои, и пусна полицаите в къщата. Те останаха само колкото да й обяснят, че не могат да направят нищо, за да го накарат да стои настрана от нея и я посъветваха да си извади ограничителна заповед срещу него. Но тъй като бе обещала да го лекува, докато Луан се върне, това не й вършеше работа.
— Наистина съжалявам — каза единият от полицаите, докато ги изпращаше до вратата. — Но тъй като не е нарушил никакъв закон, не можем да го задържим. Можете да повдигнете обвинение за нахлуване в чужда собственост, но ако няма предишни провинения, не могат да му сторят почти нищо. — Младият полицай я изгледа съчувствено. — Знам, че това не ви успокоява кой знае колко. Можем да наминаваме насам малко по-често, докато патрулираме, но през лятото обикновено сме доста натоварени. Лично аз бих ви посъветвал да отседнете у някой приятел за известно време.
— Благодаря ви — каза Грейс.
В мига, в който те си тръгнаха, тя обиколи цялата къща, за да се увери, че всички врати и прозорци са здраво затворени. Въпреки това продължи да се оглежда неспокойно, сякаш се боеше той да не се промъкне през някоя цепнатина в стените като хлебарка.
Само ако знаеше дали наистина е опасен. В досието му от болницата пишеше за отклонения в поведението, изразяващи се в това, че редовно опитвал да се натрапи в живота на различни жени, ала досега никого не бе наранил физически. Просто здравата успявал да наплаши жертвите си със своята настойчивост, което бе и причината да го изпратят в психиатрична клиника.
Психологът в нея я убеждаваше, че Родни не представлява истинска заплаха, ала жената в нея се боеше. Последното, което искаше, бе да се превърне в криминална статистика. Не, не биваше да стои тук и да чака, докато той се върне и я открие сама. Грейс се втурна на горния етаж и започна да си събира багажа.
Селена наблюдаваше как Джулиън крачи напред-назад пред масичката й, докато тя гледаше на един турист. Човече, можеше да го гледа цял ден. Имаше толкова страхотна походка, че й идваше да изтича у дома при Бил и да го накара да изпробват някои наистина интересни неща.
Час по час към Джулиън се приближаваха разни жени и всеки път той ги отпращаше. Забавно бе да се наблюдава как жените се фръцкат около него, а той сякаш изобщо не ги забелязва. Селена не бе и подозирала, че съществуват подобни мъже.