Мечтан любовник

— Госпожице Алекзандър — каза той със същия ехиден тон, който Грейс не бе забравила и който ненавиждаше от дъното на душата си.

— Всъщност доктор Алекзандър — поправи го тя, наслаждавайки се на разширените му от изненада очи.

— О, извинявам се — каза той с тон, който бе всичко друго, но не и извинителен.

— Двамата с Бен разговаряхме за Древна Гърция — каза Селена, хвърляйки дяволита усмивка на Джулиън. — Аз твърдя, че Афродита е дъщеря на Уран.

Бен изви очи.

— А аз ти повтарям, че според общоприетото мнение тя е дъщеря на Зевс и Диона. Кога най-сетне ще отстъпиш и ще се присъединиш към всички останали?

Селена не му обърна внимание.

— Е, Джулиън, кой от нас е прав?

— Ти — каза й той и доктор Луис му хвърли надменен поглед.

Грейс бе сигурна, че в неговите очи Джулиън не е нищо повече от доста красив мъж, който най-вероятно се интересува единствено от коли и реклами за бира.

— Млади човече, чел ли сте някога Омир? Знаете ли изобщо кой е той?

Грейс трябваше да положи немалко усилие, за да не се разсмее. Нямаше търпение да чуе отговора на Джулиън.

— Чел съм Омир най-задълбочено — засмя се той. — Историите, които му се приписват, са смесица от предания, разказвани и преразказвани толкова пъти, че същинските факти отдавна са изгубени, докато Хезиод написва своята „Теогония“, подпомогнат лично от Клио18.

Доктор Луис каза нещо на древногръцки.

— Не е просто едно мнение, а неоспорим факт — отвърна Джулиън на английски.

Бен го изгледа продължително, ала очевидно все още не бе готов да повярва, че някой с външния вид на Джулиън би могъл да има каквото и да било понятие от неговата област.

— И откъде знаете?

Джулиън отговори на гръцки.

За първи път през всичките десет години, откакто го познаваше, Грейс видя преподавателя си да придобива смаяно изражение.

— Мили Боже! — ахна той. — Говорите го като роден език.

Джулиън и Селена се спогледаха развеселено.

— Нали ти казах. Той познава древногръцките богове и богини по-добре от всеки друг.

В този миг доктор Луис забеляза пръстена на Джулиън.

— Това каквото си мисля ли е? — попита той. — Наистина ли е пълководски пръстен?

Джулиън кимна.

— Да.

— Мога ли да го разгледам?

Джулиън свали пръстена и му го подаде. Доктор Луис рязко си пое дъх.

— Македонски? Втори век преди Христа, ако не се лъжа.

— Много добре.

— Невероятно копие — каза Бен и върна пръстена на собственика му.

— Не е копие — отвърна Джулиън, докато си го слагаше.

— Не! — ахна Бен, без да вярва на ушите си. — Не може да е оригинален. Твърде добре е запазен.

— Бил е притежание на частен колекционер — вметна Селена.