Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Какво искаш от мен, Грейс? Защо ти е да оставам тук?
Грейс не знаеше какво да отговори. Знаеше само, че не иска той да си тръгва. Искаше да остане. Ала не и ако той не го искаше.
— Знаеш ли какво? — каза тя, обзета от гняв при мисълта, че той ще я напусне. — Не искам да оставаш тук. Всъщност, защо не поживееш при Селена няколко дни? — Тя хвърли поглед към приятелката си и попита:
— Имаш ли нещо против?
Селена отвори уста и отново я затвори, като риба на сухо.
Джулиън посегна към нея.
— Грейс…
— Не ме докосвай! — каза тя и се отдръпна от него. — Гади ми се от теб.
— Грейс! — възкликна Селена. — Не мога да повярвам, че…
— Всичко е наред — каза Джулиън; гласът му бе безизразен и студен. — Тя поне не се изплю в лицето ми с последния си дъх.
Беше го наранила. Виждаше го в очите му. Ала той също я бе наранил. И то ужасно.
— Ще се видим по-късно — каза тя на Селена и си тръгна, оставяйки Джулиън да стои насред площада.
Селена бавно изпусна дъха си и вдигна очи към Джулиън, който гледаше след отдалечаващата се Грейс. Тялото му бе неестествено сковано, едно мускулче на челюстта му играеше ожесточено.
— На това му се казва да уцелиш оголен нерв, а!
Джулиън я изгледа враждебно.
— Осветли ме, пророчице, какво трябваше да кажа?
Селена разбърка картите си.
— Не знам — отвърна тя замислено. — Предполагам, че малко честност никога не може да навреди.
Джулиън разтърка очи и седна на стола пред масичката. Не беше възнамерявал да нарани Грейс. Никога нямаше да забрави изражението й, когато запрати тези думи в лицето му: „Не ме докосвай! Гади ми се от теб.“ Трудно му бе да диша, толкова жестока бе болката, стегнала гърдите му. Богините на съдбата все още му се подиграваха.
Явно пак скучаеха на Олимп.
— Искаш ли да ти гледам? — въпросът на Селена го върна към настоящето.
— Защо не?
Сякаш можеше да му каже нещо, което вече да не му е известно.
— Какво искаш да знаеш?
— Дали някога ще… — започна Джулиън, ала спря, преди да е изрекъл съвсем същия въпрос, който бе задал и в Делфи. — Някога ще успея ли да разваля проклятието? — попита той вместо това.
Селена разбърка картите и подреди три на масичката между тях. Очите й се разшириха. Нямаше нужда да му ги тълкува, помисли си Джулиън. И сам виждаше — върху една от картите имаше поразена от гръм кула, върху друга три меча пронизваха едно сърце, а върху последната един демон държеше веригите, с които бяха оковани двама души.
— Всичко е наред — каза той на Селена. — Никога не съм вярвал, че наистина ще успея.
— Не казват това — прошепна тя. — Но ти предстои ужасно тежка битка.
Джулиън се засмя горчиво.
— С битките мога да се справя.
Болката в сърцето бе онова, което щеше да го погуби.
Грейс паркира пред вкъщи, бършейки сълзите от лицето си. После стисна зъби, слезе от колата и затръшна вратата след себе си. Джулиън да върви по дяволите. Нека завинаги си останеше заробен между страниците на книгата. Та тя не беше парче месо, чието предназначение бе да задоволява потребностите му. Как можеше да…
Грейс запремята ключовете на връзката, търсейки този за входната врата.
— А какво друго може да стори? — прошепна, когато най-сетне го откри и отключи.
Гневът я напусна. Не беше права и го знаеше. Джулиън не беше виновен, че Пол се бе оказал такъв себичен задник. Не беше виновен и за това, че тя толкова се боеше да не бъде използвана. Обвиняваше Джулиън за нещо, в което той изобщо нямаше пръст, и все пак…
Просто искаше някой да я обича. Някой, който да пожелае да бъде с нея. Беше се надявала, че ако помогне на Джулиън, той ще остане и…
Грейс затвори вратата след себе си и поклати глава. Колкото и да искаше да е така, явно не е било писано. Нали бе чула казаното от Бен за живота на Джулиън, както и историята за една от битките му, която Джулиън бе разказал на съседските деца. А и с очите си бе видяла как той се хвърли през улицата и спаси живота на онова момченце. Джулиън бе роден и обучен да предвожда армии. Той не принадлежеше тук. Мястото му бе в неговия собствен свят. Себично би било от нейна страна да се опитва да го задържи, като бездомно куче, което бе спасила.
С натежало сърце Грейс пое бавно по стълбите към втория етаж. Просто трябваше да се пази. Това бе единственото, което можеше да стори. Защото дълбоко в себе си усещаше, че колкото повече научава за Джулиън, толкова повече се привързва към него. А ако той наистина имаше намерение да си тръгне, тя рискуваше да остане дълбоко наранена.