![Роналд Рейгън. В името на свободата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/1/ronald-rejgn-v-imeto-na-svobodata-bg-download.jpg)
Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]
- Автор: Уайсбърг Джейкъб
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2907-2
- Переводчик: Любомир Мартинов
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]». Краткое содержание книги:
Подобно на героя от младите си години Франклин Рузвелт, Рейгън става президент в момент, когато бъдещето на страната изглежда неприветливо. Той опитва да възроди морала чрез редица политики и утвърждаване на националните ценности. Извежда Съединените щати до победа в глобален конфликт и ги изкарва на върха като единствена суперсила и победител в битката на идеи. Роналд Рейгън вярва, че САЩ винаги и навсякъде са двигател на доброто по света. Когато успеят да изиграят такава роля, се вижда най-добрата част от неговото наследство. Когато не покрият този стандарт, ни напомнят за най-лошата.
Важни дати и събития
1911 г. Роналд Уилсън Рейгън е роден на 6 февруари в Тампико, Илинойс.
1932 г. Завършва колежа „Юрика“, започва работа като спортен коментатор в радио WOC в
Девънпорт, Айова.
1937 г. Подписва договор с „Уорнър Брадърс“; участва в първите си филми.
1940 г. Жени се за колежката си Джейн Уаймън; играе в ролята на Джордж Гип в „Кнут Рокни – истински американец“.
1941 г. Ражда се дъщеря им Морийн.
1942 г. Играе най-прочутата си роля в „Кингс Роу“; постъпва в Първо филмово поделение към военновъздушните сили.
1945 г. Осиновява Майкъл.
1947 г. Избран е за председател на Гилдията на филмовите актьори; дава свидетелски показания пред комисията за антидържавни дейности към Камарата на представителите.
1949 г. Рейгън и Уаймън се развеждат.
1952 г. Жени се за Нанси Дейвис; ражда се дъщеря им Пати.
1954 г. Става водещ на шоуто „Театър Дженерал Електрик“ и работи като пътуващ говорител на „Дженерал Електрик“.
1958 г. Роден е синът му Рон-младши.
1962 г. Официално сменя партийната си регистрация и преминава от Демократическата в Републиканската партия.
1964 г. Изнася телевизионната реч „Време за избор“ в подкрепа на Бари Голдуотър.
1965 г. Издава първата си автобиография, озаглавена „Къде е останалата част от мен?“.
1966 г. Побеждава убедително действащия губернатор на Калифорния Едмънд Дж. „Пат“ Браун.
1968 г. Кандидатира се за кратко за президент на конгреса на Републиканската партия в Маями.
1969 г. Нарежда на Националната гвардия да прогони протестиращите студенти в Народния парк в град Бъркли.
1970 г. Преизбран е за губернатор на Калифорния.
1975 г. Списва вестникарска колонка и прави радиокоментари; обявява кандидатурата си за президент.
1976 г. Губи вътрешнопартийните избори от Джералд Форд.
1979 г. Обявява кандидатурата си за президент.
1980 г. Печели номинацията на Републиканската партия; избира Джордж Хърбърт Уокър Буш за свой кандидат за вицепрезидент; побеждава категорично Джими Картър на изборите.
1981 г. Полага клетва на 20 януари като 40-ия президент на САЩ.
Прострелян е от Джон Хинкли-младши на излизане от хотел във Вашингтон; възстановява се след операция.
Прокарва икономическа програма, включваща 25 процента съкращаване на данъчните ставки, увеличава разходите за отбраната и свива социалните програми.
Уволнява стачкуващите служители по контрола на въздушния трафик.
Номинира Сандра Дей О’Конър да стане първата съдийка във Върховния съд на САЩ.
1982 г. Заменя Александър Хейг с Джордж П. Шулц на поста държавен секретар.
Икономиката изпада в дълбока рецесия; Рейгън скланя за пръв път да увеличи данъците.
1983 г. Нарича СССР „империя на злото“ в реч пред Националната асоциация на евангелистите.