Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

„През последните няколко дни, докато стоях на прозореца на горния етаж, си мислех малко за „сияещия град на хълма“. Изразът идва от Джон Уинтроп, който описва с него как изглежда Америка в представите му. Това, което си е представял, е важно, защото той е сред първите заселници, един от първите свободни хора. Той е пътувал насам с нещо, което в днешно време бихме нарекли малко дървено корабче, и подобно на други заселници е търсил дом, където да бъде свободен. Говорил съм за сияещия град през целия си политически живот, но не зная дали някога съм казвал какво виждах, докато го казвах. Но в моите мисли това бе величествен град с високи сгради, построен върху здрави скали насред океана, брулен от вятъра, благословен от Бога; град, който гъмжи от всякакви хора, живеещи в мир и хармония; град със свободни пристанища, където кипят търговия и творческа дейност. И въпреки че трябваше да има градски стени, стените имаха врати и те бяха отворени за всеки, който има желанието и смелостта да бъде тук. Ето такъв бе в моите представи и все още е.“

Оттогава американската политика се определя по този простодушен човек и неговата безоблачна визия. Сега ние го гледаме през наша собствена мъгла, мъгла, изтъкана от мит, който скрива истинската картина за това какво е направил и какво не е постигнал. Години след смъртта му все още ни е трудно да оставим Рейгън да бъде Рейгън.

Той хвърля много дебела сянка върху семейство Буш. Неговият приемник Джордж Х. У. Буш се сблъсква с предизвикателството да запази политическата коалиция на Рейгън и същевременно да се утвърди като независима личност. Новият президент опитва да бъде „по-мек и хрисим“ по отношение на социалната политика, да поема по-голяма лична отговорност, а в международните дела – да е по-малко праведен и не чак такъв идеалист. Това е не толкова смекчаване на рейгънизма, колкото отхвърляне на ключовите му черти. Консерваторите критикуват остро Буш, че не следва примера на Рейгън, когато се съгласява да увеличи данъците заради нарастващия дефицит, въпреки че Рейгън неколкократно прави същото, без да го признае.

Поражението на Буш през 1992 г. убеждава повечето политици от Републиканската партия, че ревностното подражаване на Рейгън е единственият път към спасението. Осем години по-късно Джордж У. Буш отхвърля умерената политика на баща си и се обявява за наследник на Рейгън. Той ръководи администрацията си като главен изпълнителен директор на компания, приема концепцията за „морална чистота“ и създава огромни дефицити, тъй като намалява данъците и харчи щедро за армията. Трудно бихме могли да си представим по-буквална възстановка. При все това много консерватори смятат, че вторият Буш не следва достатъчно стриктно Рейгъновата политика, тъй като позволява правителството да се разрасне.

До 2009 г., когато Буш напуска поста, твърдението, че Рейгън би направил нещо другояче или че не би направил нещо, се превръща в аргумент за слагане на точка при спорове в кръговете на Голямата стара партия. Изборът на Рейгън е аксиома за правилен избор. Той се превръща в обединителен образ за републиканците, какъвто е Гипър за бейзболния отбор във филма „Кнут Рокни – истински американец“. Но какво означава в днешно време да си като Рейгън? Най-простата дефиниция може да бъде намирането на начин да спечелиш избори като консерватор. За Голямата стара партия годините на Рейгън представляват успех, произтичащ от обединението около лидер и послание. Повечето републиканци продължават да изразяват възгледите на Рейгън. Като оставим настрана либералните позиции на Рейгън за имиграцията и за федералния закон за пистолетите, който той подкрепя в знак на уважение към своя прессекретар Джим Брейди, прострелян при покушението през 1981 г., почти всички видни републиканци са на неговото мнение за понижаването на данъците, смаляването на ролята на федералното правителство и изваждането на абортите извън закона. В по-широк смисъл консерваторите разбират рейгънизма като проявяване на оптимизъм, изразяване на патриотизъм и безочливо говорене за моралност. Учениците на Рейгън възхваляват „американската изключителност“ и твърдят, че либералните им опоненти не вярват в нея.