Роналд Рейгън. В името на свободата [bg]

Рейгън не вижда конфликт между този тип лично помирение и публичната конфронтация. Той възприема моралния натиск като могъщ лост в преговорите. При пътуване до Берлин тази пролет Рейгън изнася реч на Бранденбургската врата, където СССР е разделил Изтока от Запада. Той признава движението към реформа и същевременно заявява: „Г-н Горбачов, отворете тази врата! Г-н Горбачов, съборете тази стена“. Думите са на Рейгън и той устоява на натиска да ги премахне от речта си. Почти до края на президентството си той остава сам в убеждението си, че Съветският съюз може да се промени.

Речта е не просто превъзходен политически театър. Тя помага на Рейгън да укрепи позициите си пред скептичната към новооткритата му страст към оръжеен контрол десница. Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сключен през септември 1987 г., изисква унищожаването на всички ракети с обсег от 300 до 3400 мили, общо 2611 на брой. Реалисти като Никсън и Кисинджър мислят, че Рейгън или си е загубил ума, или прави историческа грешка заради отчаяното си желание да изглежда миротворец в последните си години на власт. Поддръжниците на Рейгън като Джордж Уил и Чарлз Краутхамър критикуват договора като катастрофална капитулация. Уилям Ф. Бъкли го нарича „самоубийствен пакт“. Робърт Доул, лидерът на малцинството в Сената, обвинява президента, че „натъпква договора в гърлата на съюзниците ни“.

Кабинетът му не е по-ентусиазиран. От екипа му по националната сигурност отпреди скандала само Шулц остава до края на 1987 г. Франк Карлучи е заменен от Уайнбъргър. Колин Пауъл е новият съветник по националната сигурност, шести поред за седем години управление на Рейгън. Уилям Уебстър взима мястото на Кейси в ЦРУ. Тези нови играчи не подкрепят нито една от двете любими идеи на президента – премахването на ядрените оръжия и ИСО, тъй като според тях те подкопават устоите на възпирането. „Хауърд, мисля, че съм единственият останал човек в това правителство, който иска да опита да види реализирането на договор за ядрените ракети със среден обсег със Съветския съюз“, казва Рейгън на своя нов шеф на канцеларията Хауърд Бейкър.

В крайна сметка не се налага много лобиране от страна на президента. Въпреки обструкциите, направени от сенаторите Дан Кайл и Джеси Хелмс, договорът е ратифициран с 93 срещу 5 гласа. Подписването е предвидено да се състои по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г. в 13:45 ч. съгласно един от хороскопите на Джоан Куигли. Публично визитата бележи трансформация в отношенията между суперсилите. Горбачов очарова Вашингтон и е приет като световна знаменитост. Зад кулисите обаче Рейгън подлудява съветския си гост с постоянното повтаряне на „Доверяй, но проверяй“. Президентът се представя изключително зле на среща с Горбачов и кабинета, на която говори почти несвързано и разказва антисъветски вицове.