Хари Потър и Орденът на феникса

Щом нова бях, във време давно, магьосници велики четирима сградиха тук училище преславно, уверени, че имат дружба несломима. Споделяха те цел едничка, напред ги водеше една идея — да бъде школата им най-добра от всички и с «Хогуортс» те да се гордеят. Да градят и преподават заедно — основателите тъй си обещаха. Дори и знак не се яви да предвещае на тяхното единство краха. Че приятели най-верни бяха Слидерин и Грифиндор. До тях достойно се редяха Хафълпаф и Рейвънклоу. Но защо тогава се прекърши тази дружба и защо се разруши? Бях там и видях как всичко свърши, за историята тъжна отворете вий уши: «Децата с чиста кръв ще обучавам», тъй Слидерин реши и тъй отсече. «На умните деца ще преподавам», пък Рейвънклоу изрече. «Ще уча аз сърцата смели», така се Грифиндор зарече. «Ще взема всички, без да ги отделям», самата Хафълпаф предрече. В началото това не вся раздор, че бяха разногласията леки и основателите имаха простор да разполагат с дом, където да вземат всеки, що поискат. Така избра си Слидерин магьосниците с кръв най-чиста, изкусни като него до един. Които с ум най-бистър бяха, отидоха при Рейвънклоу, а тез, що с дързостта блестяха — при смелия и храбър Грифиндор. Добрата Хафълпаф под свойта стряха останалите взе, със знания дари. И основатели, и домове живяха задружно, в отношения добри. Изкарахме тъй в мир, сговорно, щастливи няколко години. Но после страховете ни злотворно несъгласие родиха, което победи ни. И домовете, досущ колони здрави, що «Хогуортс» някога крепяха, едни се против други те изправиха, разединени, и за власт ламтяха. Училището — виждаха го всички — клонеше към печален край, че все кавги, двубои, битки между другари бяха обичай. Така се стигна до онази заран, когато Слидерин оттук замина. И вече другите не бяха скарани, ала без вяра се оказахме мнозина. Щом основателите намаляха, откак останаха те само трима, сплотени домовете никога не бяха като в началните години. И ето, Разпределителната шапка е пред вас и предстои ни занимание — дома на всеки точно ще посоча аз, това е моето призвание. Но този път ще сторя още нещо и искам да ме чуете добре сега. Макар че винаги ви разпределям вещо, се чудя правилно ли е това. При все дългът че ме зове на четири да ви деля, се питам няма ли това да доведе до онзи край, от който се боя. Заплахите открийте, знаменията вижте, историята така ни дава знак — в опасност днес е нашето училище от смъртен външен враг. Ако тук, вътре, не се сплотим, от вън ще ни сломят. След туй, което да ви кажа имах, на разпределянето идва му редът.