Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
— Точно това се питам. Надявах се, че Оуънс…
— Съжалявам — рече Оуънс. — Не мислех, че наистина е вражески агент. Не знаех…
— Бедата е там — каза Грант, — че самият аз не бях напълно убеден. Сега, разбира се…
— Вражески агент! — ужасено възкликна Кора.
— Всички вие, отдръпнете се — чу се гласът на Майкълс. — След две минути белите клетки ще са дошли, а аз ще съм навън. Съжалявам, но вие пропуснахте шанса си да дойдете с мен.
Корабът се наклони и направи широк завой.
— Включил го е на пълно ускорение — каза Оуънс.
— И мисля, че се насочва към нерва — заяви Грант.
— Точно това правя, Грант — съгласи се Майкълс. — Доста драматично, не мислите ли. Първо ще съсипя работата на този устат светец, Дювал, не толкова заради самото дело, а защото нараняването ще предизвика веднага белите кръвни клетки. Те ще се погрижат за вас.
— Чуйте ме! — изкрещя Дювал. — Помислете! Защо го правите? Помислете за страната си!
— Мисля за човечеството — яростно извика в отговор Майкълс. — Най-важното е да държим надалеч военните. Неограничената миниатюризация в техните ръце ще унищожи света. Ако вие, глупаци, не виждате това…
„Протей“ се беше насочил право към току-що възстановения нервен процес.
— Лазерът! — каза отчаяно Грант. — Дайте ми лазера.
Грабна със сила уреда от ръцете на Дювал.
— Къде е спусъка? Оставете. Намерих го.
Насочи го нагоре, като се опитваше да се прицели в бързо движещия се кораб.
— Дайте ми максимална мощност — викна към Кора. — Пълна мощност!
Внимателно натисна спусъка и от лазера изскочи сноп с дебелината на молив, който веднага изгасна.
— Грант, лазерът се повреди — каза Кора.
— Ето, вземете го тогава. Все пак мисля, че уцелих „Протей“.
Трудно беше да се прецени. В сумрака не можеше да се види ясно.
— Мисля, че уцелихте руля — рече Оуънс. — Убихте кораба ми.
Зад маската можеше да се види, че по бузите му се стичат сълзи.
— Какво и да сте повредили — каза Дювал — изглежда, че корабът е неуправляем.
„Протей“ се движеше ту нагоре, ту надолу, а прожекторите му проблясваха в широка дъга.
Корабът се насочи надолу, блъсна се в стената на артерията, премина покрай нерва на един косъм разстояние и се заби в гората от дендрити. Заплете се и се освободи отново, и отново се заплете, докато накрая остана на едно място — купчина метал, заплетена в дебелите, гладки влакна.
— Не уцели нерва — каза Кора.
— Направи достатъчно повреди — изръмжа Дювал. — Може да се образува нов съсирек, а може би няма. Надявам се, че няма да се образува. Във всеки случай белите кръвни клетки скоро ще дойдат. По-добре да се махаме оттук.
— Накъде? — попита Оуънс.
— Ако тръгнем покрай очния нерв, можем да достигнем до окото за по-малко от минута. Следвайте ме.
— Не можем да оставим кораба — възрази Грант. — Ще се деминиатюризира.
— Е, не можем да го носим заедно с нас — каза Дювал. — Нямаме друг избор, освен да се опитаме да спасим собствения си живот.
— Може би все още можем да направим нещо — настоя Грант. — Колко време имаме още?
— Никакво! — натъртено каза Дювал. — Мисля, че започваме вече да се деминиатюризираме. След около минута ще бъдем достатъчно големи за да привлечем вниманието на белите кръвни телца.
— Да се деминиатюризираме? Сега? Не го усещам.
— Няма и да го усетите. Но околните обекти изглеждат малко по-малки, отколкото бяха. Да вървим.
Дювал хвърли бърз поглед наоколо за да се ориентира.
— Следвайте ме! — каза той и заплува.
Кора и Оуънс го последваха, а след миг колебание и Грант.
Беше се провалил. Чувствайки се не напълно убеден от неясните доказателства, че Майкълс е вражески агент, той се беше разколебал и това доведе до провала му.
Горчиво си помисли, че беше постъпил като глупак, неспособен да върши работата си.
— Но те не се движат — каза свирепо Картър. — Стоят до съсирека. Защо? Защо? Защо?
Броячът на времето сочеше 1.
— Вече е твърде късно за да излязат — каза Рейд.
От електроенцефалографския център се обадиха:
— Сър, ЕЕГ данните показват, че мозъчната дейност на Бенеш е възстановена до нормалното.
— Тогава операцията е била успешна — изкрещя Картър. — Защо стоят там?
— Няма как да разберем.
Броячът премина на 0 и залата се изпълни с острото бръмчене на алармения звънец.
Рейд повиши глас за да надвика звъненето.
— Трябва да ги извадим.
— Това ще убие Бенеш.
— Ако не ги извадим това също ще убие Бенеш.
— Ако има някой извън кораба — възрази Картър — няма да успеем да го намерим.