Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)
Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)

Электронная книга - «Фантастично пътешествие (Мисия в тялото на човека)». Краткое содержание книги:

Четирима мъже и една жена, намалени до микроскопична част от оригиналните си размери, на борда на миниатюризирана атомна подводница, навлизат в тялото на умиращ човек през сънната му артерия. Преминават през сърцето, навлизат във вътрешното ухо, където и най-лекия звук би ги унищожил, водят безпощадна битка в черепа.
Тяхната цел — да достигнат един съсирек кръв и да го разрушат с помощта на лазер, а залогът — съдбата на целия свят.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 78
Перейти на страницу:

Замълча за миг и изрецитира:

-" … Където статуята стои

на Нютон с призма в ръка и с мълчаливо лице…"

Грант го прекъсна с благоговеен шепот:

— „Мраморен символ на ум,

вечно пътуващ самотен през моретата страни на мисълта.“

Двама замълчаха за миг, след което Грант каза:

— Мислите ли, че Уърдзуърт9 си е представял тази гледка, когато е писал „моретата странни на мисълта“. Нима не сме буквално в морето на мисълта? И при това е и странно.

— Не предполагах, че обичате поезията — каза Кора.

— Само мускули, без никакъв ум — кимна Грант. — Това съм аз.

— Не се засягайте.

— Господа, щом престанете да мънкате стихове, можете да погледнете напред — заяви Майкълс и посочи с ръка.

Отново се намираха в кръвта, но червените кръвни клетки, синкави на цвят, се полюшваха без някаква определена посока, потрепвайки леко в отговор на Брауновото движение. Над тях се виждаше някаква сянка.

Гората от дендрити се виждаше ясно през стените на капиляра. Забелязваха се всяка нишка, всяко клонче, а също и редиците искри, които се движеха по тях — все по-бавно и по-бавно. А от някаква точка нататък нямаше никакъв проблясък.

„Протей“ спря. След миг-два Оуънс прекъсна тишината с думите:

— Мисля, че това е нашата цел.

— Да — кимна Дювал. — Тромбът.

Глава 17

ТРОМБЪТ

— ОБЪРНЕТЕ внимание как нервните процеси свършват до тромба — каза Дювал. — Това е очевидно доказателство за нервните увреждания, може би необратими. Не бих се заклел, че можем да помогнем на Бенеш, дори ако премахнем съсирека.

— Добър начин на мислене, докторе — заяви саркастично Майкълс. — Това ви оправдава, нали?

— Млъкнете, Майкълс — намеси се Грант.

— Мис Питърсън, обличайте водолазния си костюм — рече Дювал. — И го обърнете наопаки. Антителата са чувствителни към нормалната му повърхност, а наоколо може да има от тях.

— Не си правете труда — усмихна се леко Майкълс. — Твърде късно е.

Посочи към брояча на времето, който бавно, бавно смени показанието си от 7 на 6.

— Невъзможно е да успеете да извършите операцията навреме за да достигнем до точката в югуларната вена, откъдето ще ни извадят — продължи той. — Дори да премахнете тромба, ние ще се деминиатюризираме тук и ще убием Бенеш.

Дювал не спря да облича водолазния си костюм. Нито пък Кора.

— Е — рече Дювал, — тогава няма да бъде по-зле, отколкото ако не го оперираме.

— Напротив. Отначало бавно ще увеличаваме размерите си. Може би ще ни отнеме цяла минута преди да станем достатъчно големи за да привлечем вниманието на белите кръвни клетки. Около мястото на нараняването сигурно са милиони. Ще бъдем погълнати.

— Е, и?

— Съмнявам се, че „Протей“ или ние ще издържим на натиска, предизвикан от свиването на храносмилателната вакуола на бяла кръвна клетка. Не и при миниатюризираните ни размери, и след това, което корабът, и ние преживяхме. Ще продължим да се увеличаваме, но когато се върнем към оригиналните си размери ще има един разбит кораб и смазани човешки същества. Оуънс, по-добре да тръгвате към мястото на изтеглянето колкото е възможно по-бързо.

— Почакайте — гневно вмъкна Грант. — Оуънс, колко време ще ни трябва за да стигнем до точката, откъдето ще ни извадят?

— Две минути — тихо каза Оуънс.

— В такъв случай ни остават четири минути. Може би повече. Не е ли вярно, че деминиатюризацията след шейсет минути е песимистичната оценка? Дали не бихме могли да останем още малко миниатюризирани, ако полето издържи малко по-дълго от очакваното?

— Може би — рече Майкълс, — но не разчитайте на това. Една минута повече. Най-много две минути. Не можем да победим принципа на неопределеността.

— Добре. Две минути. А дали деминиатюризацията няма да отнеме повече, отколкото смятаме?

— Ще ни трябват минута или две, ако имаме късмет — поясни Дювал.

— Дължи се на случайната структура на вселената — каза Оуънс. — Ако всичко се развива в наша полза…

— Но само минута или най-много две — прекъсна го Майкълс.

— Добре — заяви Грант. — Имаме четири минути, плюс може би още две, плюс може би една минута от бавната деминиатюризация, преди да нараним Бенеш. Това са седем минути по нашата разтеглена скала. Дювал, хващайте се на работа.

— Всичко, което ще направим, вие глупаци такива, ще бъде да убием Бенеш и нас заедно с него — викна Майкълс. — Оуънс, тръгвайте към мястото за изтегляне.

Оуънс се поколеба.

Грант бързо отиде до стълбичката и се изкачи в кабината на Оуънс.

вернуться

9

Уилиам Уърдзуърт (1770–1850) — английски поет-романтик — Б. пр.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 78
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)