Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

Франк имаше основания да вярва на казаното. Всички описваха Кристи като голяма палавница.

— Как бихте определили отношенията й с мистър Съливан — добри, лоши, поносими?

— Много добри — не се поколеба тя. — Знам какво говорят злите езици. Имали голяма разлика и какво ли не още… Мога да кажа едно — и тя се отнасяше добре с него, и той беше много мил. Мистър Съливан я обичаше истински. Повярвайте ми. Възможно е да е било някакво бащинско чувство, но, така или иначе, я обичаше.

— А тя обичаше ли го?

Брум се поколеба, преди да отговори.

— Вижте, Кристин Съливан беше много млада. А и по-незряла от другите жени на нейната възраст. Мистър Съливан я беше въвел в цял един нов свят и… — Жената млъкна. Очевидно не знаеше как да продължи.

— В спалнята има един тайник — промени темата Франк. — Кой знаеше за неговото съществуване?

— Не мога да ви кажа. Аз със сигурност не съм знаела. Предполагам, че само господинът и госпожата. Най-много Ричард, прислужникът на мистър Съливан.

— Значи нито мисис Съливан, нито мистър Съливан са ви показвали тайника?

— Не, разбира се. Аз бях близка с госпожата, но това не ме правеше член на семейството. Пък и бях постъпила на работа едва преди година. Мистър Съливан въобще не ме заговаряше. Че такива неща не се разправят на хора като мен я!

— Сигурно сте права.

Франк бе убеден, че Брум лъже, но не разполагаше с никакви доказателства. Кристин Съливан му се струваше от типа хора, които изтъкват богатството си пред онези, с които се идентифицират. Дори само за да им покажат колко далеч са стигнали.

— И тъй, вие не знаехте, че огледалото е всъщност прозорец от тайника към спалнята.

Брум го погледна изненадано. Франк забеляза, че се е изчервила.

— Уонда… нали мога да ви наричам така? Уонда, сигурно знаете, че алармената система е била обезвредена от престъпника, който се е вмъкнал в имението. Той е използвал верния код. Кой включваше системата нощно време?

— Ричард — отвърна тя бързичко. — Понякога и самият мистър Съливан.

— Значи всички в къщата са знаели кода?

— О, не. Само Ричард го знаеше. Той работи при мистър Съливан от четирийсет години. Мисля, че е единственият от нас, който знаеше кода.

— Виждали ли сте го да пуска алармата?

— Обикновено си лягах, преди да я включат.

Франк я погледна внимателно. Съмняваше се във всяка нейна дума.

— Нали не подозирате Ричард? — възкликна Брум.

— Виж, Уонда, някой е обезвредил алармата. Подозрението пада върху всеки, който е знаел кода.

Уонда Брум изглеждаше много разстроена, но успя да се окопити.

— Та Ричард наближава седемдесетте — рече тя.

— Може би спестява за уютен пристан, където да се оттегли. Нали разбирате, че разговорът ни е абсолютно поверителен?

Уонда кимна и избърса носа си. Отпи набързо от недокоснатото до този момент кафе.

— Докато не получа обяснение как е разгадан кодът, ще проверявам всяка евентуална следа.