![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Вече бяха отминали паметника на Джордж Вашингтон и се насочваха към Капитолия, когато Лутър най-сетне заговори.
— Попаднах в капан, Джак. Положението не се е влошило напълно, но имам чувството, че нещата всеки момент ще вземат неочакван и неприятен обрат. — Лутър говореше, без да откъсва поглед от огромния купол на Капитолия. — Още нямам представа за по-нататъшния развой на събитията, но е много вероятно да имам нужда от адвокат. Искам този адвокат да си ти, Джак. Не ми трябва нито някой измамник, нито някой некадърен сополанко. Ти си най-добрият адвокат, когото познавам, а аз имам доста наблюдения.
— Вече зарязах адвокатската професия, Лутър. Сега се занимавам със сделки и документация. — Джак изведнъж проумя, че наистина се е превърнал в бизнесмен. Стана му малко неприятно.
Лутър като че ли не обърна внимание на думите му.
— Не става въпрос за безплатна услуга. Ще си платя. Трябва ми някой, на когото да имам доверие. Ти си единственият такъв човек, Джак. — Лутър спря и се извърна към младежа. Чакаше отговор.
— Лутър, би ли ми казал за какво става дума?
— Не и преди да ми се наложи да го направя. Не ти трябва да знаеш. — Прикова поглед в Джак.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че доста хора може да пострадат заради истината. Зная какво говоря.
Джак също спря.
— Не подозирах, че си се забъркал с опасни типове, Лутър. Ако е така, по-добре да пресечем нещата в корена им. Ще се възползваме от Програмата за защита на свидетели. Много хора го правят. Няма да сме нито първите, нито последните.
Лутър се закикоти с пълен глас. Задави се от смях. Преви се на две и повърна малкото храна, която бе поел. Джак му помогна да се изправи. Усети, че старецът се е разтреперил. Не разбра, че Лутър се тресе не от друго, а от гняв. Избухванията бяха толкова необичайни за него, че Джак го полазиха тръпки. По челото му избиха ситни капчици пот.
Лутър се овладя. Пое дълбоко въздух и погледна почти засрамено.
— Благодаря за съвета. Изпрати ми сметката за хонорара си. Трябва да тръгвам.
— Да тръгваш? Къде отиваш, по дяволите? Искам да знам какво става.
— Ако нещо се случи с мен…
— За бога, Лутър. Омръзна ми тази игра на криеница.
Лутър присви очи. Доверието му в Джак изведнъж се възвърна.
— Имам си причини да се държа по този начин. Повярвай ми, че е по-добре да не ти казвам истината. Не можеш да го разбереш, но аз действително се грижа за безопасността ти. Не бих желал да те ангажирам. Единственото, което исках да узная, е дали си готов да ми помогнеш, ако се наложи. Щом нямаш желание, забрави за разговора ни и за това, че някога сме се познавали.
— Ти се шегуваш.
— Напълно сериозен съм, Джак.
Двамата мъже се спогледаха мълчаливо. Дърветата зад Лутър бяха оголели. Черните им клони се забиваха в небето като тъмни светкавици.
— Можеш да разчиташ на мен, Лутър.
Старецът стисна набързо ръката на Джак и изчезна в нощта.
Таксито остави Джак точно пред блока. Той изтича до уличния телефон от отсрещната страна на улицата. Постоя няколко минути, за да събере сили за предстоящия разговор, и набра номера.
— Ало? — рече тя сънено.
— Кейт?
Изминаха няколко напрегнати секунди. Кейт се пробуди достатъчно, за да разпознае гласа му.
— О, божичко! Кое време е, Джак!
— Мога ли да се отбия за малко?
— Не, не можеш. Мисля, че се бяхме разбрали по този въпрос.
Джак замълча, за да се овладее.
— Не е това, което предполагаш — отвърна той и пак помълча. — Става дума за баща ти.
Кейт не отговори веднага.
— Какво се е случило? — попита тя с учудващо мек тон.
— Загазил го е.
— О, така ли? — ядоса се отново Кейт. — Много ли си учуден?
— Здравата го е загазил този път. Успя да ме уплаши сериозно, но нищо не ми каза.
— Джак, става късно. В каквото и да се е забъркал баща ми…
— Кейт, той също се страхува. Загубил си е ума от уплаха. Ако искаш, вярвай, но дори повърна от вълнение.
Кейт отново замълча. Джак можеше да отгатне мислите й. Лутър Уитни уплашен? Невъзможно. Занаятът му изискваше железни нерви. Макар и да не обичаше насилието, бе прекарал целия си живот на ръба на опасността.
— Къде се намираш? — попита припряно тя.
— Долу пред блока.
Джак видя слабичката й фигура да застава до прозореца. Махна й с ръка.
След няколко минути беше пред апартамента й. Кейт му отвори и бързо се оттегли в кухнята. Разнесе се дрънчене на чайник. Джак я чу да пали газовата печката. Още не беше мръднал от входната врата. Почувства се доста глуповато.