![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
— Окей — заразсъждава гласно Франк. — Единият престъпник е бил ранен. Не е кървял обилно, но със сигурност е получил някаква рана. — Саймън кимна утвърдително. — Въпросът е с какво са го наранили. Кристин не държеше нищо в ръката си, когато я намерихме.
— При мигновено настъпващата смърт се получава спазъм на мускулите. За да измъкнат нещо от ръката й, е трябвало да й потрошат пръстите едва ли не.
— При аутопсията не са установени следи от насилствено разтваряне на пръстите.
— Освен да е пуснала предмета в момента на изстрела.
— Има ли подобни случаи?
— И един е достатъчен.
— Добре. Да предположим, че Кристин е била въоръжена. Какъв тип оръжие може да е притежавала?
— Едва ли е имала пистолет. Не ми се вярва да е умеела да си служи с огнестрелно оръжие. Пък и не открихме следи от барут по ръцете й. Подобни следи не се изчистват лесно.
— Така е. Не открихме оръжие, регистрирано на нейно име. Знаем със сигурност, че по принцип в имението не се държи оръжие.
— Ако не е било пистолет, вероятно е било нож. Нещо, което е предизвикало повърхностна рана. Одраскване. Отрязаните нишки бяха толкова нищожно количество, че едва ли става въпрос за смъртоносна рана.
— В такъв случай можем да предположим, че Кристин е пробола един от нападателите си в крака или ръката. Но кога са я застреляли? Дали е било, след като ги е нападнала, или пък тя е пробола врага си, когато е издъхвала? Хм. Ама че глупост казах. Та тя е починала за секунда. Трябва да е размахала ножа в другата стая, да е дотичала дотук и да са я застреляли. Престъпникът е застанал ей тук, а от раната му е капнала малко кръв.
— Да, но тайникът е до леглото. По-вероятно е Кристин да се е появила изненадващо.
— Не забравяй, че изстрелите са били насочени от вратата към вътрешността на стаята. И надолу. Кой кого е изненадал? Ето това не мога да проумея.
— Но защо са взели ножа, ако изобщо е бил нож?
— Защото чрез него някой може да бъде идентифициран.
— По отпечатъците? — Ноздрите на Саймън трепнаха от възбуда.
— Така ми се струва — кимна Франк.
— Дали покойната мисис Съливан е имала навика да носи нож със себе си?
Франк се плесна по челото така силно, че Саймън подскочи. Той се втурна към нощното шкафче и грабна снимката.
— Ето ти го ножа — поклати глава той.
Саймън погледна към снимката. Забеляза, че на нея се вижда дългият нож за писма с кожена дръжка.
— Кожената дръжка обяснява мазните петна по дланта й.
На излизане Франк се спря до входната врата. Погледна към контролното табло на алармената система. Техниците го бяха поправили. Хрумна му една мисъл и той се усмихна.
— Лора, сложи ли флуоресцентната лампа в багажника?
— Да. Защо питаш?
— Би ли я донесла?
Макар и озадачена, Саймън изпълни молбата. Върна се във фоайето и включи лампата.
— Насочи я върху бутоните с цифрите.
Франк огледа осветеното място и се усмихна доволно.
— Страхотно!
— Какво имаш предвид? — свъси вежди Саймън.
— Две неща. Първо: замесен е вътрешен човек. Второ: тия типове са адски изобретателни.
Франк седна в малката стая за разпити, отказа се от идеята да запали цигара и лапна един бонбон с вкус на череша. Огледа пепелявите стени, евтината метална маса и износените столове. Помисли си, че разпитът в тази стая трябва да е ужасно потискащо изживяване. Това не беше толкова лошо. Потиснатите хора са уязвими, а уязвимите лесно се разприказват, ако се намери правилният подход към тях. Франк обичаше да изслушва. Бе готов да посвети цял ден на един разпит.
Случаят с Кристи Съливан бе ужасно заплетен, но някои детайли бяха започнали да се изясняват.
Будижински още живееше в Арлингтън. Сега работеше на автомивка във Фолс Чърч. Призна си, че е посещавал къщата на Съливан. Научил за убийството от вестниците, но не знаел нищо повече по случая. Франк бе склонен да му повярва. Разбра, че не блести с ум, няма полицейско досие и е прекарал целия си досегашен живот като черноработник, тъй като бе напуснал училище на дванайсет-тринайсет години. Живееше в твърде скромно обзаведен апартамент. С други думи, той не беше ключът към загадката.
Виж, Роджърс се бе оказал истинско съкровище. Посоченият от него номер на социалната осигуровка беше напълно редовен, но всъщност принадлежеше на служителка от Министерството на външните работи, изпратена преди две години на работа в Тайланд. Роджърс трябва да е бил сигурен, че компанията за почистване на килими няма да направи проверка. Какво им пука на тях? Оставеният домашен адрес се оказа адрес на мотел в Белтсвил, Мериленд, където Роджърс не само че не беше нощувал през последната година, но и никога преди не бе посещавал. Щатът Канзас не разполагаше с каквато и да било информация за него. На всичкото отгоре се разбра, че Роджърс не е осребрил нито един чек, издаден от компанията за парно чистене, което бе твърде показателен факт.