Да убиеш присмехулник
- Автор: Ли Харпър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да убиеш присмехулник». Краткое содержание книги:
Творба с ранга на изключително постижение в литературата, който несъмнено ще ви накара да се насладите на естествената простота, с която е написан… Един роман със силно съвременно звучене.“ (Тайм)
— Бихте ли си написали името? — помоли той. — И то така, че съдебните заседатели да видят как се подписвате.
Мистър Юел се подписа на гърба на плика и самодоволно вдигна глава, за да срещне втренчения поглед на съдията Тейлър, който го гледаше, сякаш той бе някакво ароматно цвете, внезапно цъфнало на свидетелския стол; мистър Джилмър се беше приповдигнал от креслото си. Съдебните заседатели го гледаха, а един от тях се беше надвесил напред с ръце над парапета.
— Какво пък има толкова интересно? — попита той.
— Вие сте бил левак, мистър Юел — каза съдията Тейлър.
Мистър Юел се обърна сърдито към съдията и каза, че не вижда какво общо има неговото левачество с делото и че той бил човек християнин, а Атикус Финч се гаврел с него. Такива адвокати мошеници като Атикус Финч винаги се били гаврили с него и го били мамили. Бил разправил всичко и можел да им го разправи още колкото пъти искат — наистина така и направи. От този миг нито един въпрос на Атикус не промени неговата история — как погледнал през прозореца, после как негърът избягал, после как той изтичал за шерифа. Накрая Атикус го освободи.
Мистър Джилмър му зададе още един въпрос.
— По отношение на това, че пишете с лявата ръка, може би си служите еднакво добре и с двете ръце, мистър Юел?
— Ами че едната ми ръка не е по-лоша от другата. Едната съвсем не е по-лоша от другата — добави той и яростно погледна към масата на защитата.
Джем мълчаливо се забавляваше. Тупаше леко по перилата на балкона и прошепна:
— Опряхме го в стената.
Аз не бях съгласна с него: според мене, Атикус се опитваше да покаже, че и сам мистър Юел е могъл да пребие Майела. Дотолкова можех да разбера. Щом дясното й око беше насинено и беше бита предимно по дясната страна на лицето, това показваше, че е бил левак. Шерлок Холмс и Джем Финч биха били съгласни по въпроса. Но Том Робинсън също можеше да е левак. Също като мистър Хек Тейт, и аз си представих някакъв човек, изправен срещу мене, видях набързо всичко във въображението си и заключих, че би могло този човек да я държи с дясната ръка и с лявата да я удря. Погледнах надолу към Том Робинсън. Беше с гръб към нас, но виждах широките му рамене и дебелия бичи врат. Той лесно би могъл да се справи с нея. Помислих, че Джем напразно брой пилетата, преди да е дошла есента.
18
Но отново прогърмя нечий глас.
— Майела Вайолет Юел!
Към свидетелското място се запъти младо момиче. Когато вдигна ръка и се закле, че ще каже цялата истина, само истината и нищо освен истината и нека бог й помага, тя изглеждаше някак крехка, но като седна на свидетелската банка срещу нас, стана явно, че е яко момиче, привикнало на тежък труд.
В окръга Мейкомб винаги е лесно да разбереш кой се мие често и кой веднъж в годината: мистър Юел беше като попарен; сякаш цяло денонощие се беше киснал, предпазните слоеве мръсотия бяха отстранени и кожата му изглеждаше чувствителна към външната среда. Майела имаше вид на човек, който се стреми да бъде чист, и аз си спомних за червените мушката в техния двор.
Мистър Джилмър помоли Майела да разкаже със свои думи на съдебните заседатели какво се беше случило на двадесет и първи ноември миналата година. Майела седеше и мълчеше.
— Къде бяхте на тази дата привечер? — започна търпеливо мистър Джилмър.
— На верандата.
— На коя веранда?
— Имаме само една веранда отпред.
— И какво правехте на верандата?
— Нищо.
— Разкажете ни какво се случи — каза съдията Тейлър. — Нали можете да ни разкажете?
Майела се вгледа в него и заплака. Прикри уста с ръце и започна да хълца. Съдията Тейлър я остави да поплаче и после каза:
— Стига, стига! Не трябва да се плашите от никого, щом казвате истината. Зная, че всичко това ви се вижда чудно, но няма от какво да се срамувате, нито да се плашите. От какво ви е страх?
Майела каза нещо в ръцете си.
— Какво, какво? — попита съдията.
— От него — изхълца тя и посочи Атикус.
— От мистър Финч ли?
Тя закима усърдно и каза:
— Не искам да ме оплете и мене като татко, дето се опита да го изкара левак…
Съдията Тейлър се почеса по гъстата бяла коса. Явно беше, че никога не се беше сблъсквал с подобен проблем.
— На колко години сте? — попита той.
— Деветнадесет и половина — отвърна Майела.
Съдията Тейлър се изкашля и безуспешно се опита да заговори с по-мек глас.
— Мистър Финч не е искал да ви плаши — изръмжа той — и ако се опита, аз затова съм тук, за да го спра. Това е едно от нещата, заради които аз седя тук. Вие сте голямо момиче, затова изправете се и ни разкажете за… разкажете ни какво ви се случи. Можете, нали?