Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— Кажете й каквото иска, госпожице — прошепна умолително Родион.
Той единствен видя изражението й, когато тоягата се стовари отново върху гърба й. Ръцете й трепереха, а от прехапаната й долна устна закапа кръв. Тя беше толкова дребна, толкова деликатна, нямаше коравото тяло на селянка, свикнала с подобни наказания. Няколко удара с тояга нямаше да имат почти никакъв ефект върху една крепостна, но тази жена не беше от тях.
— Пусни ме — беше единственият отговор, който Катрин даде на молбата на Родион.
— Не мога, госпожице — прошепна със съжаление той, когато Семьон замахна отново с тоягата.
— Тогава… не позволявай… да падна.
— Само й кажете…
— Не мога — процеди тя, когато политна напред при следващия удар. — Гордостта на Сейнт Джон… нали разбираш.
Родион не можеше да повярва на ушите си. Гордост? При това тя говореше съвсем сериозно! Единствено аристократите оставяха гордостта да управлява действията им. В какво се беше забъркал? Дали тя наистина не беше онази, която твърдеше, че е?
След известно време той каза с неприкрито облекчение:
— Тя припадна, принцесо.
— Да я свестя ли? — попита Семьон.
— Не — каза намусено Соня. — Упорита жена. Очевидно няма смисъл да се опитвам да измъкна извинение от нея. Все пак й нанеси още няколко удара, да й бъде за урок.
Семьон възрази срещу тази заповед.
— Но тя е в безсъзнание, принцесо.
— И какво от това? Значи няма да усети нищо сега, а чак когато се събуди.
Всеки удар на тоягата караше Родион да потръпва и да му се иска той да бъде наказаният. Но поне успя да задържи жената да не падне, въпреки че не можеше да разбере какъв беше смисълът на това нейно желание.
— Претърсете я — нареди най-накрая Соня. Семьон се наведе и след малко се изправи отново.
— Нищо, принцесо.
— Е, нищо лошо не е станало от това, че проверихме. Двамата лакеи се спогледаха при тези думи и докато Родион с присвити устни изнасяше жената от дъскорезницата, изпита в пълна мяра безсилието и яростта, познати само на позналия робство. Нищо лошо ли? Англичанката едва ли щеше да се съгласи.
Глава 26
— О, Божичко!
Катрин скочи от плочата, на която я бяха положили, в момента, в който осъзна къде се намира. Изстена от усилието, изви се, притаила дъх, и изгледа гневно нещото. Да се събуди на непознато място, беше едно, но да се намери готова за запържване, беше друго нещо.
— Печка! Сложили са те на печка, Катрин! Тия са луди! Всички до един са луди за връзване.
— Здравствуй, госпожа.
В отговор Катрин се сопна на жената, застанала безшумно зад гърба й. Като видя, че се стресна, тя превключи на руски.
— Да не планираше да ме сервираш за вечеря?
Жената се ухили сърдечно, когато смисълът на забележката й се изясни.
— Печката не е запалена — увери я тя. — Тя служи идеално за топло легло през зимата за децата и по-възрастните. Затова е толкова голяма, нали разбираш. Лятото обаче е много горещо да се пали и обикновено се готви навън.
Катрин й отправи един последен, изпепеляваш поглед. Съоръжението беше огромно — над пет стъпки високо и четири широко, наистина достатъчно просторно, за да се поместят няколко души на него. Но ако не беше запалена, защо тя се чувстваше, сякаш пареше?
— Не трябва още да ставате, мис — каза жената вече по-сериозно и привлече вниманието на Катрин.
— Не трябва ли?
— Освен ако не чувствате, че сте в състояние, разбира се.
— Разбира се.
Поради липсата на обяснение отговорът на Катрин бе малко троснат и съпроводен от надменно свиване на раменете, което се оказа възможно най-злополучното движение. Очите й се отвориха широко, после се просълзи, а дъхът й излезе пресекливо от дробовете. Напрегна се под горещината на огъня, разлял се по цялото й тяло. Изстена жално, неспособна на съпротива, без значение кой можеше да я чуе.
— Прок… летата… кучка! — изсъска тя през зъби, превита на две от острата болка. — Тя наистина… невероятно! Как се е осмелила?
— Ако говорите за лелята на принца, тя се разпорежда тук в негово отсъствие, така че…
— Що за нескопосано извинение е това? — сопна се Катрин.
— Всички знаят какво направихте, мис. Грешката си беше ваша. Научихме се отдавна какво поведение да възприемаме в нейно присъствие. Тя е от по-старата генерация, нали разбирате, от онези, които изискват пълно подчинение. Покажи й страх и безкрайно уважение и тя ще бъде повече от благоразположена. Никой тук вече не е подлаган на бой с тояга — с изключение на вас. Само трябва да знаеш как да подходиш към нея.