Прелъстена невинност

Катрин се протегна лениво в разкошното легло, бавно излизайки от омаята на съня. Имаше нещо важно — а, да, миналата нощ. Усмихна се на спомените, прекосили съзнанието й. Щастлива въздишка се отрони от устните й, преди да отвори очи.

Беше сама в леглото. Огледа бързо стаята. Дмитрий го нямаше. Сви рамене и се отпусна върху възглавниците.

„Какво очакваше, глупачке? Само защото беше с теб, когато се събуди миналия път, не означава, че винаги ще е така. Той си има работа и хора да надзирава. В края на краищата, пристигнахме тук едва вчера и както каза, излязъл е веднага и не се е върнал до снощи. Несъмнено има хиляди неща, за които трябва да се погрижи.“

Не можеше обаче да отрече, че щеше да й бъде приятно да се събуди и да го намери до себе си. Нямаше търпение да му каже, че помни всичко, и да го увери, че думите, казани от нея миналата нощ, са верни и на сутринта. И ако беше тук сега, тя можеше да му признае — да, нямаше причина да го крие — да му каже, че го обича.

Катрин се усмихна, като усети прилив топлина. Все още не можеше напълно да го повярва. Беше станала жертва на най-опасното от чувствата. Тя? Невероятно. Но любовта не бе глупост в крайна сметка. Тя бе истинска, могъща, великолепна.

Катрин полежа около час в размисъл по това ново чувство, преди да скочи от леглото, неспособна да остане повече на едно място. Трябваше да намери Дмитрий и да му каже какво чувстваше. Не разбираше само, че зад този настойчив подтик се криеше желанието й да чуе, че той отвръща на чувствата й.

Облече се бързо, като се мярна само веднъж в огледалото, колкото да се увери, че всичките й копчета са закопчани правилно. Отдавна бе зарязала опитите да направи нещо за косата си. Никога не бе правила сама прическите си и изглежда, че и никога нямаше да се научи. Щом я вържеше на стегната опашка, както я бе носила на кораба, тя приемаше, че е благоприличие, макар и не по модата нагласена.

Предположи, че принцът е в стаята си, и почука на свързващата врата. Когато никой не отговори, Катрин все пак отвори вратата. Дмитрий не беше в стаята си. Дори не й мина през ума, че само вчера едва ли би била толкова дръзка. В съзнанието си бе приела Дмитрий за любовник и това й даваше известни привилегии, за които иначе не би и дръзнала да помисли. За нещастие, той не беше зад бюрото, където го бе намерила снощи. Нямаше го и Максим, който би могъл да й помогне да го намери.

Прекоси нетърпеливо стаята, за да излезе в коридора, без да се връща в спалнята си. Когато отвори вратата, с изненада видя, че лелята на принца стои пред нея.

Соня тъкмо се канеше да почука и се стресна, като видя Катрин да излиза от покоите на Дмитрий, след като ясно беше чула, че я настаняват в Бялата стая. Не й трябваше друго доказателство какво правеше жената там. Разхайтеният й вид беше живо свидетелство за ролята и действията й. Една жена не си носеше косите спуснати освен в спалнята. Намерението на тази особа да слезе долу в такъв вид само засили възмущението на Соня.