Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
— Оливия! Оливия! — извика Джулия, но детето не се обърна. Джулия я последва.
След няколко минути момиченцето напусна пътеката и изтича в тревата. Косата й хвърляше отблясъци между дърветата, тя се движеше все така направо, все по-навътре. Ръкавът на Джулия се закачи на един нисък клон и се разкъса. Обувките й затъваха в глинестата земя и пропускаха влажния студ. Тя загуби от поглед момичето, което следваше в рядката гора, после отново го забеляза — светъл отблясък между храстите, преди да изплува на една тъмна поляна. Те потънаха в гората — Оливия сякаш летеше над препятствията, а Джулия се клатушкаше непрекъснато и запазваше равновесието си само благодарение на своя устрем. Оливия я накара да тича така може би повече от километър — правеше неочаквани завои, изчезваше зад дърветата, появяваше се внезапно в някоя дупка, като я водеше в полукръг все по-надясно.
Когато излезе от гората, Джулия я видя да се промъква между ниските храсти, право към една метална ограда. Когато стигна дотам, Оливия вече беше далече напред по асфалтираната алея. В тъмнината Джулия видя само бледо, белезникаво потрепване, което сочеше следата й.
Трябваше да премине оградата, която й стигаше до брадата. С усилие, тя се хвана високо за нея и успя да промуши върха на обувката си в мрежата, после се покатери. Прехвърли единия си крак от другата страна, но най-трудното все още предстоеше. Държеше се с всички сили за клатушкащата се телена мрежа, прехвърли и другия си крак и скочи на пътеката. Ръкавът й отново се закачи. Беше ужасно уморена и го откъсна целия. Само увереността, че щеше да намери Оливия в края на пътеката и даде кураж да преодолее препятствието.
До нея достигна шум от тичане. Събра последни сили и си наложи да се затича леко, но наклонът на пътеката скоро я увлече в луд бяг, който не можеше да контролира. Беше както при слизане от планината — трябва да ускориш, за да не паднеш. Гравитацията я привличаше, като търкаляща се по наклона скала, към шума от стъпките на Оливия.
Устремена, тя изскочи на светло, сред шума и изумените лица на минувачите. Все още чуваше тичането на Оливия пред себе си. Пресече тротоара и се втурна в средата на Холанд Парк Авеню, уловена като пеперуда между кръстосаните светлини на фаровете. Горната част на тялото й — главата, ръцете и раменете — вървяха по-напред от краката. Падна сред вой на спирачки и клаксони, една кола спря само на сантиметри от тялото й.
10
Оливия беше убила Джефри Брейдън; тя беше убила Пол Уинтър; тя беше убила и мисис Флъд, а сега се опита да убие и Джулия. Повикана от света на зловонните и злопаметни сенки, който обитаваше, пристигането на Джулия в къщата на Илчестър Плейс й беше дало плът и физическо присъствие. Това поне чувстваше Джулия: не можеше да влезе в някоя стая, без да изпита усещането, че нейният палач току-що бе излязъл оттам. Когато беше сама в стаята си, заключваше вратата, макар да знаеше, че Оливия може да отиде при нея, където и когато си иска. Дългото бягане през парка беше нещо като детска игра. Оливия си играеше с нея, като опитваше да възпроизведе „катастрофата“ на Роза Флъд.
Все пак характера на отношенията им се бе променил. Сега се намираха в ново положение: играта беше загрубяла и Оливия искаше кръвта й. Краката й трепереха и я боляха. Джулия чакаше да се стопли вода за кафето. Правоъгълникът на прозореца беше толкова тъмен, като че ли още беше нощ. Ъгълчето небе, което се виждаше над оградата от почерняло от влага дърво, беше неподвижно и раздърпано, сякаш се беше закачило на върховете на дърветата. Вятърът хвърли няколко капки дъжд върху стъклото.
Пол Уинтър. Някой е отишъл при него и го е заклал. Някой контролиран от Оливия; някой мъж, подтикнат от омраза, която Оливия можеше да насочва; някой мъж, на когото трогателният и абсурден Пол Уинтър имаше доверие. Който и да беше, никога нямаше да научи, че е убил Уинтър, защото той е говорил с една жена на име Джулия Лофтинг. Може би дори нямаше да си спомни, че е извършил това убийство. Може би Оливия беше способна да завладее нечие съзнание, после да го напусне, без да остави спомен за присъствието си. При тази мисъл Джулия усети как краката й се огъват. Челото й се обля в пот и тя трябваше да се подпре на мивката.
Затворничката на Абътсбъри Клоуз щеше да го научи от вестниците или пък от Хъф и щеше да изпита дива радост. Тя също беше жертва на Оливия.