Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Изведнъж Фродо забеляза, че в сянката до стената седи странен мъж с изтъркани дрехи и внимателно слуша разговора на хобитите. Държеше пред себе си висока халба и пушеше чудновато гравирана дълга лула. Изпънатите му напред крака бяха обути във високи ботуши от мека кожа, които му стояха добре, но също бяха изтъркани и покрити с коричка от кал. Зацапан от пътуване плащ от тежък тъмнозелен плат плътно обръщаше тялото му. Въпреки топлината в залата, човекът не бе отметнал качулката, засенчваща лицето му, но очите му проблясваха, докато наблюдаваше хобитите.
— Кой е този? — прошепна Фродо на Мажирепей при първата възможност. — Май не ни го представихте.
— Тоя ли? — отвърна стопанинът шепнешком и изви очи, без да обръща глава. — Право да си кажа, не знам. От ония е, дето бродят — Скиталци ги наричаме. Рядко говори, но когато е в настроение, може да разказва удивителни приказки. Изгуби се я за месец, я за година и после пак цъфне тук. Тая пролет много шеташе насам-натам, обаче напоследък не го бях виждал по нашия край. Никога не съм чувал истинското му име — тука го знаем с прякора Бързоход. С дългите си мотовили търчи като кон, ама никому не казва защо е чак толкова припрян. Но да не си блъскаме главата над изтока и запада, както казваме тука в Брее — имаме предвид Скиталците и Графството, да ме прощавате. Странно, че тъкмо вие питате за него…
Но в този миг някой подвикна за още бира и господин Мажирепей не успя да изясни последните си думи.
Фродо забеляза, че сега Бързоход гледа към него, сякаш бе чул или се досещаше за какво е ставало дума. След малко той надигна ръка и с леко кимване покани хобита до себе си. Когато Фродо се приближи, непознатият отметна качулката, разкривайки буйна черна коса, прошарена тук-там с побеляващи кичури, и сурово бледо лице с проницателни сиви очи.
— Наричат ме Бързоход — тихо каза той. — Много ми е приятно да се запозная с вас, господин… Подхълмов, ако старият Мажирепей добре е чул името.
— Добре го е чул — хладно отвърна Фродо. Чувстваше се твърде неудобно под втренчения поглед на тези проницателни очи.
— Е, господин Подхълмов — продължи Бързоход, — на ваше място бих попречил на младите си приятели да бъбрят толкова много. Пивото, топлината и случайните срещи са приятни неща, но… тук не е Графството. Всякакъв народ има. Но може би мислите, че не ми е работа да правя забележки — добави той с крива усмивка, забелязвайки погледа на Фродо. А напоследък през Брее минаха още по-странни пътници.
При тези думи той внимателно се взря в лицето на хобита. Фродо отвърна с предизвикателен поглед, но не каза нищо и Бързоход също премълча. Вниманието му внезапно се прикова към Пипин. Фродо с тревога откри, че насърчен от успеха си с дебелия кмет на Голям Дълбалник, сега глупавият млад Тук описва в най-комична светлина прощалния празник на Билбо. Вече имитираше речта и наближаваше до поразителното изчезване.
Това го раздразни. Несъмнено за повечето местни хобити това бе съвсем безобидна приказка — просто чудат разказ за ония чудати личности далеч отвъд Реката, ала някои (например старият Мажирепей) знаеха туй-онуй и навярно навремето бяха чували слухове за изчезването на Билбо. В главите им щеше да изникне името на Торбинс, особено ако напоследък някой бе разпитвал в Брее за това име.
Фродо се въртеше на стола и се питаше какво да прави. Явно ощастливен от всеобщото внимание, Пипин напълно бе забравил за опасността. Изведнаж Фродо се изплаши, че в сегашното си настроение той може дори да спомене Пръстена, а това би било истинска катастрофа.
— Не се бавете, направете нещо! — прошепна Бързоход.
Фродо скочи на масата и заговори. Вниманието на публиката се отклони от Пипин. Някои хобити погледнаха Фродо, разсмяха се и изръкопляскаха, мислейки, че господин Подхълмов си е пийнал повече, отколкото може да носи.
Фродо се почувства като последен глупак и неволно започна (както бе свикнал по време на речи) да опипва из джоба си. Докосна верижката на Пръстена и някак непонятно го обхвана желанието да го надене и да се измъкне от нелепото положение. Кой знае защо, му се стори, че нещо или някой в залата му подсказва това желание. Той твърдо устоя на изкушението и здраво стисна Пръстена, та да не се изплъзне и да стори някоя пакост. Във всеки случай, това не го вдъхнови. Той изрече няколко „подходящи думи“, както биха ги нарекли в Графството: