Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Открих имената на всички от първия клас на Окланд. Вероятно бе човекът, когото търсех, да е свързан с ранното му детство. Издирването на шестнайсет души нямаше да отнеме много повече време от това на четирима. Затова бе по-добре да се покрият всички версии.
Набелязах имената и настроих компютъра на основно търсене по биография. Щях да получа кратка информация за всяко име. Компютърът бе готов с информацията, когато влязох във всекидневната с втора чаша кафе.
Трима от първите съученици на Окланд бяха мъртви. Двама бяха остарели, един бе убит от падащо куче. Последното звучеше интригуващо. От останалите тринайсет всички, освен двама бяха, в Центъра. Други двама се бяха прехвърлили в Нацисткия. Минах към последния му клас. Само един от прехвърлилите се бе останал в същия клас. Може би мъжът, когото търсех, се казваше Спок Белрип.
Грабнах си палтото. Имах чувството, че Белрип бе помогнал на Окланд да влезе в Стабилния, свит в могъщия компютър. За да го направи, значи са били доста добри приятели. Ако имаше някой, способен да ми помогне да науча повече за Окланд, това трябваше да е той.
Отне ми близо шест часа да стигна до портала на Нацисткия. Ще ви спестя детайлите. Не можех да рискувам да мина през портала на Цветния. Нямаше да се учудя, ако вардеха стражи на АИЦ. Затова слязох на предишната спирка и влязох в Дебелия Квартал по друг път. Дори напуснах блока си по най-предпазливия начин — през покрива. Преминах безстрашно още няколко сгради, преди да сляза потайно по един авариен изход на улицата и да се слея с утринната тълпа. Дебелия Квартал е сравнително нов. Там хората живеят, незасегнати от изискванията за добър външен вид. Тези, които не влизат в стереотипите за елегантност и привлекателност, отиват там. Освобождават се от тягостното чувство да се самосъжаляват. Това е страхотна идея, но тъй като изглежда, че всеки, който живее там, спазва диета, не мисля, че има резултат. До такава степен са против стереотипите в останалите квартали, че дори не си поправят влака. Сигурно си мислят, че така ще го насилят да приеме стереотипа на полезен транспорт.
Влизането в Нацисткия е относително лесна работа. Не е абсолютно свободен за всички като Цветния или като Кварталите за развлечения, но не е и недостъпен. Просто трябва да можеш да назовеш пет известни компютърни програматора и четири основни субатомни частици и да демонстрираш лек интерес към записване на влакове. Изобщо не се интересувам от последното, но знам какво да кажа. Мога да се справя.
Подариха ми карта и ми пожелаха приятно прекарване в Квартала. Веднъж като минах портала, аз включих картата и потърсих адреса на Белрип. Бях само на половин миля от него. Реших да повървя пеша. Най-популярното занимание за хората през свободното им време в Нацисткия бе стоенето край влаковете и отбелязването на поредния номер на вагоните. Като изключим ужасната скука на подобно занимание, аз лично се забавлявам да наблюдавам групичките дребни мъже и жени в бели палта как се взират във влака и си водят бележки.
Всъщност, картите са готини. Мисля, че трябва да ги въведат навсякъде. Представляваха малка платка, около шест квадратни инча, с екран върху нея. Когато се движиш, показва малка дигитална карта на областта, където се намираш, казва ти какво се продава във всеки магазин, който подминаваш, кой живее в близкия блок и коригира информацията на всеки ъгъл. Ако търсите определено място, екранът ви показва червена линия, която да следвате и ви шепне кога да завиете. Аз поисках направление за къщата на Белрип. Тръгнах по чиста улица. Нацисткия е изключително чист Квартал. Имат всякакви дроидчета, които щъкат насам-натам постоянно и почистват всичко.
Ако нещата вървяха добре, Окланд трябваше вече да е заспал, но можеше и да е буден и да се чуди къде, по дяволите, съм отишъл. Бях му казал, че ще се върна и съм сигурен, че ми е повярвал. Но от друга страна, бях му казал, че ще бъда там за вечеря, но не го бях направил.
От момента, в който напуснах апартамента си, се опитвах да успокоя ума си, да се освободя от напрежението, което ми пречеше да заспя. Но не се получаваше. Все още се чувствах нервен и буден, а и не можех да се свържа със Зенда и да проверя дали е добре. Това също ме изнервяше. Искаше ми се да се бях сетил да проверя биографията й, когато се бях включил в системата, да проверя, че все още я водят като помощник-шеф в Да Ускорим Реално Работата. Но не го бях направил и сега се чувствах като кълбо от нерви. Вървях по улиците, воден от тихия настоятелен глас на картата. Спрях в една агенция за новини, взех си още няколко цигари и сканирах копие на Централни Новини да видя дали се споменава за изчезването на Окланд, но цялата работа все още бе покрита. На улицата хвърлих празния пакет от цигари. Близкият дроид подскочи по изумителен начин и го улови три инча над земята.