Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
— Тоя, когото ти викаш, е в самия тебе!
Терей не разбрал думите й и настоявал да повикат сина му. Тогава иззад едно перде внезапно излязла Филомела и хвърлила в лицето на Терей окървавената глава на сина му. Терей изтръпнал от ужас; разбрал какво ужасно нещо било угощението му. Той проклел жена си и Филомела. Като блъснал масата, той скочил от мястото си и с гол меч в ръката подгонил Прокна и Филомела, за да отмъсти със собствените си ръце на убийците на сина си, но не може да ги настигне. На тях им израстват криле, те се превръщат на две птици — Филомела в лястовичка, а Прокна в славей. На гърдите на лястовичката — Филомела, се запазило едно кърваво петно от кръвта на Тереевия син. Самият Терей пък бил превърнат в папуняк, с дълга човка и с голям гребен на главата. Върху главата на папуняка се развява гребен от пера, както върху шлема на войнствения Терей.
БОРЕЙ И ОРИТИЯ
Страшен е Борей, богът на неукротимия, буен северен вятър. Той се носи бясно над земи и морета, като предизвиква с полета си бури, които рушат всичко. Веднъж Борей, като се носел над Атика, видял Ерехтеевата дъщеря Орития и се влюбил в нея. Молил се Борей на Орития да му стане жена и да му позволи да я отнесе със себе си в своето царство на далечния Север. Орития не се съгласявала, защото се бояла от страшния жесток бог. И Ерехтей, бащата на Орития, отказал на Борей. Не помагали никакви молби, никакви настоявания от страна на Борен. Ядосал се страшният бог и извикал:
— Аз сам си заслужих това унижение! Забравих страшната си, яростна сила! Нима на мене ми прилича смирено да моля когото и да било? Аз трябва да действувам само със сила! Аз гоня по небето буреносните облаци, издигам в морето вълни като планини, изтръгвам от корен като сухи стръкчета трева вековни дъбове, шибам с град земята и превръщам водата в твърд като камък лед, а се моля като безсилен смъртен. Когато аз профучавам в бесен полет над земята, цялата земя се тресе и потреперва дори подземното царство на Хадес. И съм взел да моля Ерехтей, като че съм му слуга. Аз не трябва да моля да ми дадат за жена Орития, а трябва да я взема със сила!
Размахнал Борей мощните си криле. Буря забушувала по цялата земя. Като тръстика се залюшкали вековни гори, страшно се понесли по морето покрити с пяна големи вълни, тъмни облаци забулили цялото небе. Чак над планините се разпростряло тъмното наметало на Борей и от него веел вледеняващият студ на Севера. Разрушавайки всичко по пътя си, Борей се понесъл към Атина, стигнал там, грабнал Орития, издигнал се нагоре и отлетял с нея към своя дом на север.
Там Орития станала жена на Борей. Тя му родила двама синове близнаци — Зет и Калаид. Те и двамата били крилати, както и баща им. Големи герои били Бореевите синове; и двамата взели участие в похода на аргонавтите до Колхида за златното руно и извършили много велики подвизи.
ДЕДАЛ И ИКАР
Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.
Ерехтеевият потомък Дедал бил един от най-големите художници скулптори и строители в Атина. За него се разправяло, че извайвал от снежнобял мрамор такива чудни статуи, че те изглеждали като живи; би казал човек, че Дедаловите статуи виждат и се движат. Дедал изобретил най-различни инструменти за своята работа; негово изобретение били брадвата и свределът. Надалеч се носела славата на Дедал.
Този именно велик художник имал племенник, син на сестра му Пердика на име Тал. Той бил ученик на вуйчо си. Още в ранна възраст изумявал всички с таланта и изобретателността си. Можело да се. очаква, че Тал далеч ще надмине учителя си. Дедал завидял на племенника си и решил да го убие. Веднъж Дедал стоял с него на високия Атински акропол, на самия край на скалата. Наоколо нямало жива душа. Като видял, че са сами, Дедал блъснал племенника си от скалата. Художникът бил уверен, че престъплението му ще остане ненаказано. При падането от скалата Тал се убил. Дедал побързал да слезе от Акропола, вдигнал тялото на Тал и искал вече тайно да го зарови в земята, но го изненадали някои атиняни в момента, когато копаел гроба. Престъплението било разкрито. Ареопагът осъдил Дедал на смърт.
За да се спаси от смърт, Дедал избягал на остров Крит при могъщия цар Минос, син на Зевс и Европа. Минос на драго сърце приел под своя закрила великия художник на Гърция. Дедал изработил за Критския цар множество чудни произведения на изкуството. Той му построил и знаменития дворец Лабиринт — с такива объркани галерии, че като влезеш веднъж в него, не можеш вече да намериш изхода. В този дворец Минос затворил сина на жена си Пазифая, ужасния Минотавър — едно чудовище с човешко тяло и с глава на бик.