Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Скоро Евристей нахълтал с голяма войска в Атика. На атиняните предстояла битка с многобройни врагове. Атиняните се допитали до боговете какъв ще бъде изходът от битката и боговете им открили, че те ще победят само ако бъде принесена в жертва на боговете девойка. Макария, голямата дъщеря на Херакъл от Деянира, доброволно се обрекла в жертва на боговете; тя решила да пожертвува живота си за спасяването на своите братя и сестри.
Двете войски се срещнали на бойното поле, дошъл и Хил с отряд воини; той намерил и помощник срещу Евристей. Преди да започне боят, била принесена в жертва Макария. Жесток и кръвопролитен бил боят. Победили атиняните. Евристей бил принуден да бяга и Хил се втурнал с колесницата си да преследва врага на баща си.
Видял това Йолай. Той склонил Хил да му отстъпи колесницата си — старият вече Хераклов съратник сам искал да отмъсти за всичките нещастия, които Евристей причинил на приятеля му. Йолай бързо полетял с колесницата да гони Евристей. Той вече почти го настигнал. Тогава Йолай се помолил на боговете олимпийци. Той ги молел да му върнат само за един ден младостта и някогашната сила. Боговете се вслушали в Йолаевата молба. Две ярки звезди паднали от небето, тъмен облак се спуснал върху колесницата на Йолай. Когато облакът се разнесъл, Йолай стоял изправен на колесницата във всичкия блясък на своята младост, силен и прекрасен. Йолай догонил Евристей и го пленил.
Йолай тържествено докарал вързания Евристей в Атина. Херакловата майка, Алкмена, като видяла врага на великия си син, изпаднала в бесен гняв. Въпреки че и Хил, и Демофонт искали да защитят Евристей, Алкмена със собствените си ръце му извадила очите и го убила. Така загинал Евристей. Атиняните не оставили непогребан победения враг; погребали го в Атика, до светилището на Паленска Атина.
КЕКРОП, ЕРИХТОНИЙ И ЕРЕХТЕЙ
Основател на великия град Атина и на нейния Акропол бил роденият от Земята Кекроп. Земята го родила получовек-полузмия. Тялото му завършвало с грамадна змийска опашка. Кекроп основал Атина в Атика по времето, когато за властвуване над цялата страна водели спор земетръсецът Посейдон, бог на морето, и войнствената богиня Атина, любимата дъщеря на Зевс. За да се реши този спор, всички богове начело със самия велик гръмовержец Зевс се събрали на Атинския акропол. Владетелят над богове и хора призовал в съда и Кекроп, за да даде мнение на кого собствено трябва да принадлежи властта в Атика. Змиеногият Кекроп се явил в съда. Боговете решили да дадат властта над Атика томува, който направи на страната най-ценен дар. Земетресецът Посейдон ударил със своя тризъбец една скала и от нея бликнал извор със солена морска вода, а Атина забила в земята блестящото си копие и от земята израсло плодоносното маслинено дърво. Тогава Кекроп казал:
— Светли богове на Олимп, навсякъде шумят солените води на безбрежното море, но никъде не се вижда маслиненото дърво, което дава богати плодове. На Атина принадлежи маслиненото дърво; то ще даде богатството на цялата страна и ще подтиква жителите й към земеделски труд и обработване на плодородната почва. Голямо благо даде на Атика богиня Атина и нека на нея принадлежи властта над цялата страна.
Боговете олимпийци присъдили на Атина Палада властта над града, основан от Кекроп, и над цяла Атика. Оттогава Кекроповият град започнал да се нарича Атина в чест на любимата Зевсова дъщеря. Кекроп основал в Атина първото светилище на богиня Атина, закрилницата на града, и на баща й Зевс. Кекроповите дъщери били първите жрици на Атина. Кекроп дал на атиняните закони и уредил цялата държава. Той бил първият цар на Атика.
Приемник на Кекроп бил Ерихтоний, син на бога на огъня Хефест. Както и Кекроп, той бил роден от Земята. Раждането му е забулено в тайна. Когато се родил, богиня Атина го взела под свое покровителство и той расъл в нейното светилище. Атина поставила новородения Ерихтоний в плетена кошница с плътно затварящ се капак. Две змии трябвало да пазят Ерихтоний. Пазели го и Кекроповите дъщери. Атина строго им забранила да вдигат капака на кошницата; те не трябвало да виждат тайнствено родения от Земята младенец. Кекроповите дъщери горели от любопитство; искало им се поне веднъж да погледнат Ерихтоний.
Веднъж Атина се отлъчила от своето светилище на Акропола; за да донесе от Палена един хълм, който тя решила да постави край Акропола за негова защита. Когато богинята носела хълма към Атина, пресрещнала я една врана и й казала, че Кекроповите дъщери отворили кошницата, в която се намирал Ерихтоний, и видели тайнствения младенец. Страшно се разгневила Атина, захвърлила хълма и мигновено се озовала в своето светилище на Акропола. Атина строго наказала Кекроповите дъщери; овладяло ги безумие; те изтичали от светилището, в безумието си се хвърлили от отвесните скали на Акропола и се убили. Оттогава насетне самата Атина пазела Ерихтоний. А хълмът, който захвърлила Атина, така си и останал на онова място, където враната съобщила пя богинята за простъпката на Кекроповите дъщери; по-късно този хълм започнал да се нарича Ликабет. Когато Ерихтоний възмъжал, той станал цар на Атина, където и управлявал дълги години. Той сложил началото на най-старите празненства в чест на Атина — Панатинеите.