Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
Дълги години живял Дедал при Минос. Царят не искал да го освободи да напусне Крит; искал единствен той да се ползува от изкуството на великия художник. Минос държал Дедал на остров Крит като същински пленник. Дедал дълго мислил как да избяга и най-сетне намерил начин да се освободи от критското си робство.
— Щом не мога — казал си Дедал — да се спася от властта на Минос нито по сухоземен, нито по морски, път, нали небето е свободно за бягство! Ето моя път! Минос владее всичко, само въздуха не владее!
Заловил се за работа Дедал. Насъбрал пера, прикрепил ги едно до друго с ленени конци и с восък и започнал да изработва от тях четири големи криле. Докато Дедал работел, син му Икар играел около баща си: ту хващал пухчета, които се издигали във въздуха от по-духването на ветреца, ту мачкал в ръце восък. Момченцето палувало безгрижно; работата на баща му го забавлявала. Най-сетне Дедал свършил работата си; крилете били готови. Дедал ги вързал на гърба си, пъхнал ръце в примките, прикрепени към тях, размахал крилете и плавно се понесъл във въздуха. Изумен гледал Икар баща си, който се реел във въздуха като грамадна птица. Дедал кацнал на земята и казал на сина си:
— Слушай, Икаре, сега ние ще отлетим от Крит. Бъди внимателен през време на летенето. Не се спускай много ниско до морето, за да не би солените пръски на вълните да намокрят крилете ти. Не се възземай и близо до слънцето: от горещината восъкът може да се разтопи и перата да се пръснат. Лети подир мене, не изоставай назад.
Бащата и синът надянали крилете на ръце и леко се понесли. Онези, които видели как те летят високо над земята, мислели, че двама богове се носят по небесната синева. Дедал често се обръщал, за да погледне как лети синът му. Те вече отминали островите Делос и Парос и продължавали да летят все по-нататък и по-нататък.
Бързото летене забавлява Икар; все по-смело размахва той крилете. Икар забравил наставленията на баща си; той не лети вече близко, зад него. Като размахнал силно криле, той се издигнал високо до самото небе, приближил се до лъчезарното слънце. Палещите лъчи разтопили восъка, който споявал перата на крилете; перата изпадали и се разлетели надалеч из въздуха, гонени от вятъра. Замахнал Икар с ръце, но на тях вече няма криле. Стремглаво полетял той от страшната височина, паднал в морето и загинал във вълните му.
Дедал се обърнал и заоглеждал на всички страни. Икар го няма!
Той започнал да вика сина си на висок глас:
— Икаре! Икаре! Къде си? Обади се!
Отговор не се чува. Дедал съзира по морските вълни пера от Икаровите криле и разбира какво е станало. Как намразил Дедал своето изкуство, как проклинал деня, в който е замислил да избяга от Крит по въздушен път!
А тялото на Икар дълго се носело по вълните на морето, което започнало по името на загиналия да се нарича Икарийско море. Най-после вълните го изхвърлили на брега на един остров; там го намерил Херакъл и го погребал.
Дедал пък продължавал полета си и долетял най-сетне в Сицилия. Там той останал да живее при цар Кокал. Минос се научил къде се е укрил художникът, потеглил с голяма войска за Сицилия и поискал от Кокал да му предаде Дедал.
Дъщерите на Кокал не искали да се лишат от художник като Дедал. Те прибягнали до хитрост. Склонили баща си да се съгласи с исканията на Минос и да го приеме като гост в двореца си. Когато Минос се къпел, дъщерите на Кокал излели на главата му вряла вода; Минос умрял в ужасни мъки. Дълго живял Дедал в Сицилия. А последните години от живота си прекарал в родината си, в Атина; той станал там родоначалник на Дедалидите, славен род на атински художници.
ТЕЗЕЙ
Изложено по биографията „Тезей“ от Плутарх
РАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ТЕЗЕЙ
Синът на Пандион Егей управлявал в Атина, след като с братята си изгонил от Атика своите родственици, Метионовите синове, които незаконно били завзели властта. Дълго време Егей управлявал щастливо. Тежало му само едно: нямал деца. Накрая Егей отишъл при Аполоновия оракул в Делфи и там попитал лъчезарния бог защо боговете не му изпращат деца. Оракулът дал на Егей смътен отговор. Егей дълго мислил, стараейки се да отгатне скрития смисъл на отговора, но не можал да го разгадае. Затова решил да замине за град Троизена при мъдрия цар на Арголида Питей, за да разгадае той тайната на Аполоновия отговор. Питей веднага отгатнал смисъла на отговора. Той разбрал, че на Егей ще се роди син, който ще бъде най-големият герой на Атина. На Питей много се искало Троизена да има честта да бъде родно място на великия герой. Затова той дал на Егей за жена дъщеря си Етра. И ето, когато Етра станала жена на Егей, тя родила син, но той бил син на бога Посейдон, а не на Егей. Новороденото дете било наречено Тезей. Наскоро след раждането на Тезей цар Егей трябвало да напусне Троизена и да се върне в Атина. На заминаване Егей взел своя меч и сандалите си, сложил ги под една скала в планините край Троизена и казал на Етра: