Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Не вярвам — прекъснах го аз. — Смятам, че Улси от самото начало е участвал в заговора за убийството на стария крал. След като той умрял, тримата заговорници никога не споменават за отровата. Трокъл се оттегля рано от поста си, Улси се издига бързо, а Хенри е господар в собствения си дом. Историята е потулена до мига, когато Трокъл намеква, че би искал да напусне страната и Улси му праща покана за двора.
— Смяташ, че скъпият ми чичо е бил част от заговора от самото начало?
— Да — изръмжах. — Трокъл е бил в безопасност, докато не е пожелал да замине в чужбина. Може да си е мислел, че и тогава ще е в безопасност, че чичо ти е забравил станалото преди шестнайсет години. Поканата и скритият й подтекст обаче буквално уплашили Трокъл до смърт.
— Ами картината? — попита Агрипа. — Какво общо има тя?
— А! — Бенджамин побутна встрани чинията си. — И тримата знаем — тихо каза той, — че кралят е уморен от настоящата си съпруга Катерина Арагонска. Носят се слухове, че нежната съвест на краля страда от скрупули, задето се е оженил за вдовицата на брат си.
— Но Катерина — казах аз — беше девица, когато се ожени за Хенри. Бракът й с по-големия му брат Артър не беше консумиран.
— Хенри не го е грижа за това. Катерина, Бог да я благослови, е стара и трътлеста! Но по-важното е, че не му е родила син, а Хенри остарява. Подозирам, че е започнал да обвинява Улси, търсейки изход и чичо ми е започнал да крои планове. — Бенджамин се приведе напред и напълни чашите ни. — Как може Хенри да се отърве от Катерина? — попита той.
— С отрова — предположих аз. — Дебелият негодник е способен на всичко!
— Катерина си има собствен лекар — обади се Агрипа. — Освен английска кралица, тя е и испанска принцеса. Императорът не би бил доволен, ако й се случи нещо.
— Какво би направил — попита Бенджамин, — ако внезапно те загризе съвестта, както нашия крал?
— Ще поискам анулиране на брака — отвърнах. — От папата. Ще накарам кралските правници да оспорят валидността на брака по принцип.
— Да — каза Бенджамин, — но сегашният папа Адриан VI е почтен и много свят човек. Той би отхвърлил подобна молба.
— Но един по-корумпиран папа не би го направил — вметнах.
— Именно — продължи Бенджамин. — Миналата есен скъпият ми чичо взе участие в тайна дипломатическа среща в Болоня привидно с цел Англия, италианските републики и императорът да сключат съюз срещу стария си враг, френския крал. — Бенджамин отпи от чашата си. — На тази среща присъствали и чичо, и кардинал Джулио Медичи. Те разговаряли, разхождали се дълго във вечерния хлад. Лорд Джулио споделял собствените си проблеми, враждебността на влиятелни флорентински фамилии като Албрици и най-вече за голямото си желание да стане папа. А за какво ли е говорил Улси, Роджър? За страха си да не изгуби властта си върху краля и желанието на дебелия Хенри да анулира брака си?
— Естествено! — прошепнах. — И тогава са скроили плана.
— Да, кардинал Джулио е замислил да убие сегашния папа. Адриан ще умре тайно и мистериозно. Ще има конклав на кардиналите. Англия ще подкрепи избора на Джулио Медичи за папа, но — Бенджамин прокара пръст по ръба на чашата си — нашият кардинал във Флоренция не иска да замине за Рим със съзнанието, че зад гърба му хора като Албрици ще завземат властта. Затова ги изпраща в Англия. Преди да заминат, Джулио казва на Енрико, че семейство Албрици са виновни за смъртта на баща му и чичо му и че изумрудът, който лорд Франческо ще подари на крал Хенри, е доказателство за това. Той убеждава Енрико да започне отмъщението си далеч от флорентинска земя, за да избегне обвиненията.
— Ами картината? — отново попита Агрипа.
— В Болоня — отвърна Бенджамин — лорд Джулио разкрил тайната си на Улси и поискал друга уличаваща тайна в замяна. Улси му разказал за убийството на Хенри VII и помолил кардинала да изпрати по семейство Албрици картина, която да подсказва, че е наясно с тайната.
— Защо? — попита Агрипа.
— Като напомняне за тайното споразумение между Улси и Джулио Медичи. Всеки имал властта да изнудва другия. Албрици поръчал картината, без да подозира скритото й значение и сцената била подготвена. Джулио знаел истината за смъртта на стария крал. Улси знаел, че Джулио категорично е решил да унищожи не само фамилията Албрици, но и папа Адриан VI и да се увенчае с папска тиара. В крайна сметка — замислено каза Бенджамин — и двамата успяха. Албрици ги няма, Енрико също и никой не може да припише вината на рода Медичи.
— Това се опитваше да разбере Господарят на Осмината, нали? — възкликнах.
— Да — отвърна Бенджамин. — Сега Трокъл е мъртъв, Улси е сигурен във властта си, защото Джулио Медичи му се е заклел, че ако стане папа, ще анулира настоящия брак на краля. — Бенджамин въздъхна. — Той на свой ред успя да унищожи Албрици и да си осигури подкрепата на Англия. — Борели е мъртъв — някой от хората на кардинала се е погрижил за него — картината е унищожена, а ние танцуваме весело по пътя към ада.