Зона 51: Отговорът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Отговорът». Краткое содержание книги:
Лиса Дънкан, съветничка на президента и офицерът от Специалните части Майк Търкот разкриват пред света изумителната истина за Зона 51, „летателен полигон“ за НЛО, без да предполагат, че всъщност са отворили кутията на пандора. Защото не след дълго от космоса идва сигнал и той възвестява пристигането на самите пришълци. Най-сетне човечеството ще се срещне със същества от други планети. Но дали пришълците идват заради жителите на Земята, или за да приберат нещо, което са оставили тук отдавна?
Нещо, скрито в една пещера в Етиопия, която достига до Голямата цепнатина, отваряща пътя до земните недра. Нещо спотаено в гигантска гробница вКитай, недалеч от Великата Китайска стена. Какво се крие там? Или гибелта на цялото човечество…
— След дванадесет минути, сър — докладва анализаторът.
— А на какво разстояние са нашите Ф-117?
— Биха могли да ги прехванат, сър, но трябва да получим потвърждение от началството.
— Да вървят по дяволите. Свържете ме с тази Зандра.
Притаени между дънерите, Харкър и Декемп следяха приближаването на китайските войници. Намираха се само на стотина метра.
— Още петдесет метра и стреляме — прошепна Харкър на колегата си.
Декемп провери автомата и погледна дали е сложен правилно пълнителят. Харкър извади два резервни пълнителя и ги постави до себе си.
— Говори Зандра — произнесе жената, без да обръща внимание на изпепеляващия поглед на седналата до нея Лиза Дънкан. — Слушам ви.
— Разбрано, госпожо. Нещата тук се нажежиха доста. Единият от хеликоптерите се носи обратно към океана, но го чака доста дълъг път. Вторият необяснимо защо обърна в западна посока. Изглежда са били засечени от китайска радарна установка, защото два вражески хеликоптера го следват. Остава им не повече от минута, докато открият огън. На всичко отгоре от авиобазата край Сиан излетяха четири прехващача. След девет минути ще бъдат в района. Нашите Ф-117 могат да им попречат, но ни трябва разрешение отвисоко.
— Разбирам — кимна Зандра.
Зики продължи с припрян глас.
— Госпожо, изглежда нито един от хеликоптерите няма да може да се измъкне без странична помощ. Китайските МИ-4 са оборудвани със скорострелни оръдия.
— Добре тогава, наредете на командира на ескадрилата да ескортира първия „Блекхоук“ до кораба. Вероятно той кара онова, което ни трябва.
— Госпожо, това означава да обречем хората от другия вертолет на сигурна смърт.
— Сега нямам време за… — понечи да отвърне Зандра, но Лиза я дръпна за ръката и заговори в микрофона:
— Тук е Лиза Дънкан. Аз съм съветничка на президента. Ще наредите на два от нашите изтребители да ескортират вертолета до брега. Другите два да помогнат на втория вертолет. Ясно ли е?
— Съвършено, ясно, госпожо.
Зандра не направи никакъв опит да се намеси.
Харкър въздъхна и се огледа.
— Готов ли си?
— Да им сритаме задниците.
— Така те искам. — Харкър пое въздух и го задържа. След това натисна плавно спусъка и от дулото на автомата изригна огън. Успя да повали двама противници, преди останалите да намерят укритие. Ответният огън беше интензивен, но зелените лъчи на трасиращите куршуми летяха в друга посока.
О’Калахан държеше хеликоптера максимално близо до земята, но един от преследващите го МИ-4 бе заел позиция вдясно и му пречеше да извие към планината. Носеха се над речното корито, което Търкот и останалите бяха използвали, за да се измъкнат от обсадата. Именно близостта с терена го принуждаваше да забави скорост и да позволи на преследвачите да скъсят дистанцията. За миг, докато свиваше наляво, следвайки завоя на реката, той хвърли поглед назад. Този път зърна предните светлини на най-близкия хеликоптер само на осемстотин метра зад тях. Нямаше никакъв начин да качат другите двама на борда и да се вдигнат, без преди това да се изложат на риск.
— Зареди ракети „Стингър“! — извика О’Калахан. Налагаше се да раздвоява вниманието си между курса, който следваше, престрелката в планината и следващите го китайски вертолети.
— Заредени — отекна гласът на Спенсър.
О’Калахан намали рязко газта, стъпи върху левия педал на кормилното управление и извъртя вертолета на 180 градуса, обръщайки се с лице към двата МИ-4.
Китайските пилоти още не бяха реагирали на неочакваната маневра, когато О’Калахан натисна два пъти последователно пусковия бутон. Една след друга изстреляните самонасочващи се ракети се отделиха от страничните ракетоносители. Предният МИ-4 бе ударен точно във въздухоприемника под въртящите се ротори и мигновено се превърна в грамадна огнена топка. Следващият го хеликоптер направи опит да избегне ракетата, но свръхзвуковият „Стингър“ смени рязко курса и порази двигателния отсек.
Търкот включи интеркома.
— Пътят е чист. Прибираме нашите момчета и изчезваме от тук.
Пилотът насочи вертолета обратно по хода на речното корито и даде газ.
Харкър също видя блясъка от взривения хеликоптер. Секунда след това последва и втори взрив, но гъстата автоматична стрелба го накара да насочи вниманието си към по-неотложни дела. Прицели се и изстреля цял пълнител срещу пръснатите по хълма противници. Даваше си сметка, че така само ги задържат на разстояние.