Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
От Аномандър Рейк се изсипа магия, зърнисто сива, затъркаля се на тежка вълна през поляната, подмина без усилие Уискиджак и погълна Силвърфокс в мътната си вихрена прегръдка.
Мхаби извика и се хвърли напред, но ръката на Корлат я стисна за рамото.
— Не бой се. Той иска само да я разбере… да разбере какво е…
Магията изведнъж се разкъса, разсипа се във всички посоки на дрипи. Мхаби изсъска. Достатъчно добре познаваше дъщеря си, за да види, след като тя се появи отново, че е разгневена. Около детето се надигнаха сили, загърчиха се като въжета, стегнаха се на възли и гроздове.
„О, духове подземни, виждам и Найтчил и Татърсейл… общия им гняв. И, кълна се в Бездната, още една несломима воля, на гняв неподвластна… толкова прилича на Бруд… кой? Да не би това да е… о! Това ли е Белурдан? Богове! Още малко и ще се пръснем. Моля ви…“
— Е — бавно каза Рейк, — не помня някога да съм получавал такава плесница. Впечатляваща, макар и гибелна наглост. Какво всъщност не иска да ми разкрие това дете? — И посегна към увитата в кожа дръжка на Драгнипур над лявото си рамо.
Бруд изръмжа дивашка ругатня и смъкна чука.
Уискиджак надигна меча си.
„Богове, не… несправедливо е…“
— Рейк — изхриптя Каллор, — от лявата си страна ли ме искаш, или от дясната?
Коловете на шатрата зад тях изпращяха и стреснаха всички. Чу се отчаян вой, а после нещо масивно и тромаво изригна от входа на шатрата и полетя нагоре. Заподскача, завъртя се безумно във въздуха — и огромната дървена маса, която мхаби бе видяла да изнасят от Плащаницата, се издигна над поляната. На единия й крак висеше Круппе и от джобовете му се сипеха сладкиши. Обутите му в сини чехли крака ритаха във въздуха.
— Помощ! — изскимтя той. — Круппе мрази да лети!
Мостоваците тъкмо привършваха със стягането на снаряжението си, когато постовете в южния край извикаха, че са видели приближаването на Черните моранти на техните крилати кворли. Капитан Паран, измъчван от нарастващо безпокойство, закрачи към събралите се бойци.
Изтощената Пикър — седеше малко встрани и го гледаше със странна смесица от уплаха и възхищение — бе единствената, която видя как Паран направи поредната крачка и просто изчезна.
Ефрейторката скочи и викна:
— О, в името на топките на Гуглата! Спиндъл! Доведи Бързия Бен!
На няколко крачки от нея, магът с мръсната власеница вдигна глава.
— Защо?
— Някой току-що отмъкна Паран… Намери Бързия Бен, проклет да си!
Улисаните в работа войници изчезнаха от очите на капитана и след като мина през някакъв мъглив воал, Паран се озова срещу Аномандър Рейк и Каллор — и двамата с извадени оръжия, — а зад тях бяха мхаби и Корлат, и кръг от настръхнали Тайст Андий.
Безброй очи се приковаха в него, после пробягаха над рамото му и отново се вторачиха в него. Никой не помръдваше и Паран разбра, че не само той е стъписаният.
— Помощ!
При този жален вик капитанът се обърна рязко и погледна нагоре. Във въздуха безшумно се въртеше огромна дървена маса, а под нея висеше дебелият, облечен в коприни Круппе. На долната страна на масата, изрисувано с ярки, сияещи цветове се виждаше изображение на мъж. То бавно замига, скри се и отново изпълни полезрението му… и му трябваха няколко мига, докато познае лицето. „Това съм аз…“
Обля го вълна на болка и черният прилив го погълна.
Мхаби видя как младият капитан се преви и се смъкна на колене, притиснат сякаш от смазваща агония.
Погледът й мигом пробяга към дъщеря й и тя пак видя пълзящите като змии от Силвърфокс, сплетени и стегнати на възли въжета на силата. Плъзнаха се покрай неподвижните фигури на Бруд и Уискиджак и запълзяха нагоре към масата.
Четирите крака изпращяха и се откъснаха. Круппе изпищя, полетя към земята и падна, размахал ръце и крака сред Тайст Андий. Чуха се изненадани викове и болезнени пъшкания. Масата вече летеше с долницата към Рейк и Каллор, а образът на Паран искреше от магия. Пипалата се изпънаха надолу и стегнаха коленичилия капитан в блестящи сребърни вериги.
— Е — каза нечий леко задъхан глас, — това е най-голямата дървена карта от Колодата, която съм виждал.
Магът-мостовак пристъпи напред и вдигна ръце.
— Моля, извинете ме за прекъсването. Всички! Макар да изглежда, че конфронтацията е желана от мнозина тук, позволете да изтъкна липсата на… ъъъ… благоразумие в предизвикването на насилие тук и сега, когато е съвсем ясно, че значението на всичко, което, изглежда, се случва, все още е неясно. Рисковете от прибързани действия точно сега… Е, мисля, че разбирате какво имам предвид.
Аномандър Рейк зяпна мага за миг, после с бегла усмивка прибра меча си в ножницата.