Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Изненада се, като завари Уискиджак при централното огнище. Командирът оседлаваше висок кафяв кон.
— Съвещанието приключи ли, сър? — попита Паран.
Уискиджак го погледна кисело.
— Започвам да подозирам, че никога няма да приключи, ако оставят тоя Круппе.
— Значи тази негова търговска гилдия не се приема добре?
— Напротив, всичко е уговорено, макар че наистина ще струва на Съвета ужасно много. Но вече имаме гаранции за редовно снабдяване. Точно както искахме.
— Тогава защо продължава съвещанието?
— Ами, изглежда, някои посланици ще трябва да съпровождат армията ни.
— Само не и Круппе…
— Точно той, безценният Круппе. И Кол — подозирам, че няма търпение да махне прелестния си халат и отново да облече бронята.
— Да, сигурно.
Уискиджак стегна каиша на подпруга и се обърна към Паран. Като че ли се канеше да каже нещо друго, но се поколеба и рече:
— Черните моранти ще ви пренесат до подножието на Баргасткия масив.
Капитанът се ококори.
— Доста дълго пътуване. И като стигнем там?
— Като стигнете там, Тротс се отделя от командата ви. Трябва да установи контакт с Белоликите баргасти, с каквито средства намери за добре. Ротата ти трябва да му осигури ескорт, но няма да се намесвате в преговорите. Белоликите са ни необходими — целият клан.
— И Тротс ще преговаря? Беру да не дава дано!
— Способен е да те изненада, капитане.
— Разбирам. И в случай, че успее, продължаваме на юг?
Уискиджак кимна.
— За облекчение на Капустан, да. — Пъхна ботуш в стремето, примижа от болка и се покатери на седлото. Хвана юздите и погледна капитана. — Някакви въпроси?
Паран замислено огледа заспалия стан и поклати глава.
— Бих могъл да ти пожелая късмета на Опонн…
— Не, сър. Благодаря.
Уискиджак кимна.
Изведнъж конят на командира се дръпна рязко настрани и изцвили уплашено. Внезапен полъх помете лагера и шатрите се разлюляха. Развикаха се тревожни гласове. Паран погледна нагоре и видя черното петно, понесло се право към лагера на Тайст Андий. Смътна аура очертаваше драконската фигура — сребристобяла и трепкаща. Стомахът на Паран се стегна от пареща болка, силна, но кратка, за щастие.
— Дъх на Гуглата! — изруга Уискиджак, докато се мъчеше да успокои коня и се оглеждаше. — Какво беше това?
„Не е могъл да го види като мен. Няма я кръвта за това.“
— Току-що пристигна Аномандър Рейк, сър. Спуска се при своите Тайст Андий. — Огледа разбунения бивак и въздъхна. — Е, малко подрани, но защо пък не. — И се развика: — Ставай! Разваляй лагера! Сержант Анци, вдигай готвачите!
— Слушам, сър! Какво беше това?
— Вихрушка, сержант. Действай.
— Слушам, сър!
— Капитане.
Паран се обърна към Уискиджак.
— Сър?
— Май ще си имате доста работа. Аз се връщам в шатрата на Бруд — искате ли да ви изпратя Силвърфокс да се сбогувате?
Капитанът се поколеба, после поклати глава.
— Не, благодаря, сър.
„Разстоянието вече не е преграда за нас. Лична връзка, твърде отчаяна, за да я разкрия пред други. Присъствието й в главата ми е достатъчно мъчение.“
— Сбогом, командире.
Уискиджак го изгледа за миг, кимна, обърна коня и го пришпори.
Тайст Андий се бяха струпали в безмълвен кръг на поляната в средата на лагера в очакване на своя повелител.
Черният дракон със сивата грива се появи от небесния мрак като къс от нощта, понесе се надолу и кацна с тихото стържене на нокти в каменистата земя. Огромният ужасен звяр се замъгли още с кацането, с топлия полъх на наситения с дъх на билки въздух, завихрил се във всички посоки, докато драконовите черти се свиваха навътре. След миг пред очите им се изправи Синът на тъмнината, загърнат в черно наметало; леко дръпнатите му очи проблеснаха с цвета на бронз и огледаха всички.
Мхаби гледаше. Корлат пристъпи напред да поздрави своя господар. Мхаби беше виждала и преди Аномандър Рейк, веднъж на юг от Леса на Черното псе и втори път — отдалече, докато Синът на тъмнината говореше с Каладън Бруд. Помнеше Лунния къс, изпълнил небето над равнината Риви. Рейк тъкмо се канеше да се издигне към тази летяща крепост. Беше сключил договор с магьосниците на Пейл, градът очакваше обсадата на Воинството на Едноръкия. Стоеше точно като сега: висок, неумолим, с меча, излъчващ чист ужас, провиснал на гърба му, дългата му сребриста коса бе развята от лекия полъх.