Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
— Аз мисля, че ти си готов да убиеш пратеника — каза той със съчувствието на психолог. — И не те виня.
Екщайн отвори уста да отговори, но яростта му вече бе заменена от разочарование и вместо да заговори, той скочи от реното, затръшна вратата и закуцука към задната част на колата. Там удари с юмрук по метала. От близкия храст изплашено хвръкна ято птички. После обърна гръб и остана прав, загледан в африканското утро.
Макс слезе от джипа и мълчаливо застана до Екщайн откъм другата страна на колата. Постави кутията с цигари върху брезентовия покрив. Без да се обръща, Екщайн посегна, взе цигара и си я запали със собствената запалка. Не се извини за избухването. Не беше необходимо.
— Добре — прошепна прегракнало той. — Да чуем тази извратена логика.
— В Йерусалим са си направили някои сметки — каза Макс. — Решили са, че къртицата на Крумлов е човек, за когото те вече знаят.
— Какво, по дяволите, значи това?
— По отношение на твоята мисия имаше съвещание на кабинета. Доклад от общото командване на разузнаването. Знаеш каква е рутината. Мосад изплю камъчето.
— Продължавай. — Екщайн почти не дишаше. Мосад работи отблизо с АМАН и Шабак, но между службите не винаги се разменя информация за най-деликатните операции, освен ако това не е абсолютно необходимо.
— Има къртица в проекта „Кешет“, но той вече е двойно завербуван. Преди две години от Мосад са го хванали и са започнали да го използват като двоен агент, без, разбира се, да съобщават за това на АМАН или Шабак.
Екщайн дръпна дълбоко от цигарата. Димът го успокояваше, като гледаше как се носи с утринния бриз. Нормално беше да се хване шпионин, после да го накараш да се прави пред господарите си на нормално функциониращ, докато му се подава смесица от полуистини и пълни лъжи, за да ги предава. Но в този случай това не му се струваше смислено.
— Тогава защо, по дяволите, Ицик ни изпрати тук?
— Той не е знаел за човека на Мосад до вашето заминаване. Може би първоначално те всички са искали да видят какво ще даде Крумлов, но после онези, които дърпат конците на къртицата, са се паникьосали.
— Ама Крумлов няма да проговори изобщо, докато не пристигне в Тел Авив, а аз току-що изпратих там едно веществено доказателство.
— Изплашиха се. Боят се, че като слезе от самолета на летище „Бен Гурион“, ще издаде същия човек, когото вече използват като двоен агент.
Екщайн въздъхна и бавно кимна. Разбираше и Макс нямаше защо да говори повече. Оказа се, че Мосад вече си има една къртица в играта като двоен агент, което е мечта за всяка разузнавателна агенция и рядко срещано предимство. „Кешет“ беше смесен проект, разработван с американците, така че ЦРУ вероятно е запознато с играта и настоява къртицата да продължава да захранва разбития съветски блок или сирийците, или който и да е „крайният получател“. Обаче, ако чешкият дезертьор, който знае идентичността на къртицата, достигне израелска земя, израелците и американците вече няма да могат да се правят, че не знаят за шпионина. И тогава цялата игра ще се провали.
Проста работа. И нищо ново. Такава е играта. Героична и жестока.
Крумлов не може да стигне до Израел.
Крумлов не може да напусне Африка жив.
Екщайн хвърли цигарата на пътя и я настъпи. Тъпка фаса, докато го унищожи така, както собствените му глупави концепции за чест, етика и мъжка дума, които бяха силно пречупени от реалността на избраната от него професия. Когато прибра все още треперещите си ръце в джобовете, не погледна към Макс, а настрани — към поредната утрин на невъзможни решения.
— Мразя тази проклета служба — прошепна той, обърна се и се качи в джипа.
11.
Йерусалим
6 май
Генерал Ицик Бен-Цион беше човек с хиляди лица. Повечето бяха вариации по темата: изражение на неодобрение, недоволно мръщене, примижаване с недоверие към твърденията на съответния разузнавач и избрани образи със свити устни и едва сдържана ярост. В репертоара му имаше и една-две усмивки, но те никога не се появяваха на служебното място. Пазеше ги за порасналите си деца, които обаче изпадаха в шок, когато устните му се разтягаха и показваха зъбите му, и затова го гледаха като дресьор опитомения си тигър.
Имаше обаче едно изражение, което включваше интонация на гласа и поза, които Ицик никога не позволяваше на някого да види. Това беше кимване със стиснати зъби в знак на подчинение. И ако някой е имал нещастието да бъде в една стая с него, когато е бил принуден от обстоятелствата да подчини волята си, човекът придобиваше ужасяващ опит от непрестанни преследвания и никога повече не изпитваше каквото и да било желание да бъде свидетел на подобна сцена.