Пастир на Дявола
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пастир на Дявола». Краткое содержание книги:
Макс кимна, все така загледан през прозореца си към красотата на Тана.
— За децата — подпита Екщайн. — И един възрастен, когото трябва да измъкнем заедно с тях. — Правилата на секретността бяха такива, че докторът трябва да знае само фактите, които са му необходими, и нищо за Крумлов или търсенето на къртицата. Ако парашутният му скок не успееше и той бъдеше хванат от етиопската армия или банда бунтовници, не би могъл да разкрие нищо повече от незначителни подробности.
Докторът се извърна към Екщайн, измъкна пакет „Марлборо“ от джоба си и му предложи. Екщайн отказа. Макс запали и въздъхна.
— Знам всичко.
— Не думай.
— Да. Генералът беше принуден да разкрие всичко.
— Той мрази това. Обича секретността.
— Така е. Което би трябвало да ти намекне нещо.
Така си беше. Нямаше причини да се разказва на Макс всичко за Крумлов, дезертьорството му и информацията, която предлага, освен ако докторът не изпълнява ролята и на пратеник, носещ лоши вести. Често съобщенията на Бен-Цион до Екщайн и Баум при изпълнение на задача бяха изпъстрени с дяволски капани, особено когато си позволяваха да се държат като непочтителни копелета, което той така мразеше.
— Няма да ти хареса — каза Макс.
— И без това рядко ми се случва. Няма защо да се срамуваш.
Макс се изсмя тъжно и се премести към Екщайн, който погледна лицето на доктора и се смрази от тъгата, която видя там.
— Аз бях като вас, момчета — заговори Макс. — С ум, но убиец. Затова реших да се заема с медицина. Когато бях млад, стрелях и не се замислях особено върху това. После реших, че спасяването на нашите ранени е не по-малка смелост от убиването на врага. Затова си избрах по-добрите кошмари.
— Добре. Какво всъщност е съобщението? — нетърпеливо попита Екщайн. Искаше му се също да е бил избрал медицината за своя кариера.
Макс продължи да пуши, загледан през предното стъкло.
— Този чех, Ян Крумлов…
— Да?
— Той не бива да се измъкне жив.
Екщайн продължи да кара, макар зрението му да се замъгли от надигналата се ярост, а кокалчетата на пръстите, с които стискаше кормилото, да побеляха. Думите отекваха в ума му. „Не бива да се измъкне жив.“ Но продължаваше да се надява, да се моли, Макс някак да не е доразбрал правилно, да е изтълкувал погрешно. Не може да бъде след всичко това АМАН да иска да убият Крумлов. Той си наложи да се успокои и да задава въпросите си премислено и с привидно равнодушие.
— Какво би трябвало да означава това?
— Знаеш какво. — Макс продължи да гледа напред с изражението на човек, който разкрива на свой приятел, че жена му го лъже.
— Заповед за убийство ли е това?
— Стига, Хартстоун! Сякаш никога досега не си чувал подобно нещо — намръщи се Макс. — Не си девственица и ние не работим за папата…
Но Екщайн внезапно удари спирачка и джипът се плъзна, разпръсквайки камъчета, преди да спре встрани на пътя. Макс се хвана за таблото, за да не си чукне главата, а Екщайн удари кормилото с юмрук и се извърна рязко към него.
— Да ви го начукам в задниците на всички! — изръмжа той на иврит, сякаш Макс олицетворяваше цялата идиотска израелска разузнавателна общност. — Толкова ли сте откачили?! Не остана ли някой с акъла си?!
Притесненията на Екщайн се бяха появили още от Сараево и смъртта на Ники и се увеличиха от невъзможния вид на гладуващите деца, оживели само благодарение на грижите на Крумлов, независимо от това какви са били мотивите на чеха.
— Имате ли някаква представа през какво сме минали, за да стигнем до този чех и да го приготвим за измъкване? — продължи да съска той. — От единия до другия край на онзи кенеф на Балканите ни гонеха и стреляха по нас само за да можем да доведем годеницата на Крумлов, а когато най-накрая се добрахме дотук, тя се опита да го убие. Наложи се да измиваме кръвта и мозъка й от лицата си! А сега ти ми казваш, че ключът към сигурността на нашата най-голяма оръжейна програма трябва да бъде хвърлен на боклука като нежелано копеле, родено някъде в Бронкс?!
Той вече викаше, а ръцете му се тресяха. Усещаше, че лицето му е почервеняло и гори от ярост, и знаеше, че се държи абсолютно непрофесионално, но не му пукаше. Трябваше още в самото начало да се откаже от тази мисия. Знаеше си. Щом като Бен-Цион те праща на такава мисия, тя от самото си начало вони на лошо.
Макс, естествено, малко се изненада от избухването на Екщайн, но не се изплаши. Седеше на мястото си и гледаше ядосания майор. Съвсем точно разбираше какво преживява Екщайн. Когато заговори, гласът му беше ясен и спокоен.