Шалом убиецо

— Е смърт — довърши Козов. — Така е. Може ли да продължим? — Ако чуеше отново собствените си думи, щеше да кипне. Искаше да си каже наставленията и да се отърве от палестинеца. Камил тук определено беше много по-различен, отколкото го познаваше в Москва. И разликата не му харесваше.

Амар също нямаше търпение да продължат. Беше чакал много дълго и търпеливо този момент, съзнавайки, че новите му господари са намислили нещо за него, което ще му разкрият, когато те решат. Чувствата му към Козов бяха едновременно на благодарност и на омраза, горе-долу като онези, които изпитват французите към американците. Все пак в Мюнхен му беше станало ясно, че западните разузнавания са му по петите. Тогава внезапно, като някаква божествена намеса, се появи Владимир Козов и го измъкна от пожара, фактически изтривайки Амар Камил от лицето на земята, за да го възроди като някой друг. Амар не хранеше илюзии за мотивите му. Ясно беше, че обучението му е фокусирано към извършване на някакво убийство на израелска земя. Но както всички операции на Седмо управление, обектът нямаше да му бъде разкрит до последния възможен момент. Разбираше, че ще е някоя важна клечка, може би друг палестинец, най-вероятно някой лидер от Западния бряг, който се е отклонил от руското ръководство. Приемаше това. Просто щеше да прибави и този човек към личния си списък.

Беше настанало време за отмъщение.

Въпреки изнервящото чувство, че споделя клетка с отровна змия, Козов се премести по-близо до Камил. Облегна лакти върху коленете си и почеса широката си челюст с два от месестите си пръсти. Заговори на английски.

— Да започнем с лицето ти.

— Лицето ми? — Амар изглеждаше изненадан. Английският му звучеше спокойно, както го беше практикувал веднъж седмично в часовете за обучение в „американския център“.

— Да, лицето ти. Да не мислиш, че сме разрешили на хирурзите ни единствено да извършват естетическа пластика? Опипай белега.

Амар посегна и докосна малкия извит белег под дясното си око. Да, все се чудеше как могат да търпят в КГБ толкова невнимателно отношение към пациент. Но после започна да му харесва малко пиратската физиономия, която беше получил. Наклони глава и зърна отражението си в големия прозорец на купето. Дъждът мокреше стъклото. Ивиците вода течаха почти хоризонтално от вятъра на движението. Амар обичаше влаковете. За него те бяха невероятно тайнствени и романтични.

— Израелският кабинет ежедневно изслушва различни офицери от генералния щаб на армията — продължи Козов. — Ако не е надвиснала някаква военна криза, тези офицери са от отделите по планиране, логистика и разузнаване. Следиш ли мисълта ми, Амар?