Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
— Помниш ли пътешествието ни в Царството на мъртвите? — попита Белия лък.
— Да.
— Всяко такова пътешествие, всеки полет започва с прекосяването на един мост… Не е задължително той да бъде истински…
— Като реката…
— Да, като реката — кимна Белия лък. — Искам да направиш нещо за мен… Издигни ми един мост… Използвай две дължини конопено платно, към него, с помощта на изсушени черва, ще прикрепиш седем от моите стрели…
— Някой трябва да ми помогне — изправи се Улф.
— Не! — поклати глава Белия лък, пръстите му върху ръката на Улф се стегнаха. — Ще го направиш сам. Моят мост може да бъде докосван единствено от твоите ръце… Когато свършиш, ще го провесиш през дупката над главата ми… А сега върви! Изпълни последното ми желание.
Три часа по-късно всичко беше готово. Издуто и натежало като бременна жена, слънцето увисна над далечните планински върхове. Ветрецът, който цял ден беше раздвижвал задушния въздух във вътрешността на вигвама, бавно угасна. От напечената земя се излъчваше топлина.
— Улф — прошепна старецът. — Някога, в зората на човешката цивилизация, не е имало нужда от шамани мостчета към небето… Всеки човек е притежавал способността сам да се въздига към Отвъдното… Но времето е променило хората. Както водата променя твърдата скала… Повечето от тях са изгубили тази способност, тя се е превърнала в привилегия само на шаманите… Единствено те могат да вървят по тясната пътека между небето и земята, между времето и пространството… Днес мостовете са опасни, много опасни… Защото вече няма хармония между небето и земята, между времето и пространството… Те са разделени от бездънна пропаст получила се от израждането на човешкия род… И тя е толкова дълбока, че дори най-добрите шамани не могат да я преодолеят…
Очите на стареца се насочиха към небето над главата му, поруменяло от първите лъчи на залеза.
— Аз успях да те преведа през един такъв мост… Но нямам никаква заслуга за това… Ти премина през него благодарение на това, което е скрито в душата ти… Ето защо те помолих сам да направиш моята стълбица… Опознай това, което се крие вътре в теб, Улф. Един ден ще ти потрябва.
Отворената длан беше до Белия лък, за да склопи очите му. Полето около палатката беше пълно с индианци. Не само от племето на шошоните, но и от неговите врагове. Всички бяха дошли да засвидетелстват почитта си към този изключителен човек. Приклекнал до входа, Улф бавно оглеждаше тържествените им лица. Тишината се нарушаваше единствено от хрупането на конете наоколо и от тичането на кучетата между запалените огньове. В един момент проплака дете и това беше всичко.
Вероятно беше задрямал, усети се едва когато видя майка си да коленичи до него. Ръцете й се увиха около раменете му, устните й докоснаха бузата му. По скулите й се стичаха сълзи, очите й бяха зачервени.
Улф въздъхна и също я прегърна.
— Отиде си — тихо прошепна Отворената длан.
Но сгреши. За пръв и последен път в живота си.
Книга втора
Живот по време на война
Когато си на екскурзия с гид, спокойно можеш и да не разбереш, че Метерхорн не е цугтромбон…