Невинният

— Стая за разпит ли е това?

Полицаят не отговаря, само придържа вратата отворена. Тя свива рамене и влиза.

Минава време. Доста при това. Взели са й нещата, включително часовника, така че не може да каже колко точно. Тук няма еднопосочно огледало, каквито виждаме във филмите и по телевизията. Използват камера. В единия ъгъл е монтирана такава точно под тавана. Тя видимо се управлява от разстояние — може да приближава образа, както и да променя ракурса. Под неудобен ъгъл е поставен лист хартия. Сингъл знае, че е сложен така, за да запечати камерата подписа на заснемания под декларацията за съгласие.

Когато вратата най-накрая се отваря, някаква жена — според Сингъл цивилна следователка — влиза в стаята. Тя е миниатюрно създание: най-много метър и половина и петдесет кила с дрехите. Цялата е в пот. Сякаш току-що излиза от сауна. Блузата й е залепнала към гърдите. Под мишниците има влажни тъмни полукръгове. Лицето лъщи от тънък слой влага. На пояса носи пистолет, а в ръката — сива папка.

— Аз съм следовател Лорън Мюз — представя се жената.

Ама че бързо се развиват нещата, казва си Сингъл, като си спомня, че същата жена е разпитвала Мат преди няколко часа.

— Сингъл Шейкър — отвръща тя.

— Да, знам. Имам няколко въпроса към вас.

— Аз пък ще предпочета да не им отговарям точно сега.

Лорън още не може да овладее дишането си.

— И защо така?

— Аз съм действащ частен детектив.

— И кой е клиентът ви?

— Не съм длъжна да ви казвам.

— Няма такова нещо според закона.

— Познавам закона.

— Тогава?

— Тогава предпочитам да не отговарям на каквито и да било въпроси в настоящия момент.

Лорън пуска папката върху бюрото. Тя остава затворена.

— Значи отказвате да сътрудничите на Окръжната следствена служба.

— Нищо подобно.

— Тогава отговорете, моля, на въпроса ми: Кой е вашият клиент?

Сингъл се обляга назад. Протяга нозе и кръстосва глезените си.

— Да не сте паднала в плувен басейн?

— Това пък откъде ви хрумна? Защото съм мокра ли? Много остроумно, знаете ли. Ще трябва да си приготвя химикалка за случай, че измислите нещо още по.

— Хич не ви трябва — отвръща Сингъл, като посочва камерата. — Тя и без това ще запише всичко до последния звук.

— Не е включена.

— Не е ли?

— Ако искам да записвам, трябва първо да получа декларацията ви за съгласие.

— Има ли някого в стаята за наблюдение?

Лорън пренебрегва въпроса със свиване на рамене.

— Не ви ли е любопитно какво става с господин Хънтър?

Сингъл не кълве.

— Знаете ли какво? Няма да питам нищо, ако и вие сторите същото.

— Не вярвам да се получи.

— Вижте какво, инспектор… Мюз, нали?

— Да.

— За какво говорим в случая? Това е най-обикновено сбиване. В този хотел стават сигурно през ден.