Невинният

Лорънс е застанал така, че напълно засланя Мат от полезрението на полицаите. Ако някой от тях погледне насам, ще реши, че проси.

— От колко време е там? — пита Мат.

— Де да го знам. Петнайсет, може би двайсет минути. Времето си лети, ей, Мат, няма прошка. Колкото по остаряваш, толкова по-бързо. Слушай какво ти казва старият Лорънс.

— Излизал ли е от колата?

— Кой?

— Ченгето.

— Ми да. Чука по твойта врата. — Лорънс се усмихва. — А, работата е ясна: загазил си го, а, Мат?

— Аз ли? Аз съм от добрите.

Това се харесва на Лорънс.

— Знам бе, знам. Лека нощ, Мат. Лека нощ, Лив.

Оливия отвръща:

— Благодаря, Лорънс.

Скитникът забелязва цвета на лицето й. Млъква и поглежда Мат. После се изправя и казва с мек глас:

— Много внимавайте, вие двамата.

— Благодаря, Лорънс. — Мат се навежда напред и потупва шофьора с думите: — Промяна в курса.

Мъжът се обажда:

— Да не загазя заради вас?

— Няма такава опасност. Претърпях катастрофа и тия искат да ме разпитат. Но аз не съм в настроение точно сега. Ще почакат до сутринта.

Шофьорът не кълве на тази въдица, но и няма намерение да се разправя. Светофарът светва зелено. Таксито поема направо, вместо надясно.

— И сега накъде?

Мат дава адреса на НЕД в Нюарк. Смята да си прибере колата, а после да намерят подходящо за разговор място. Въпросът е къде. Поглежда си часовника. Три сутринта.

Шофьорът спира на паркинга пред НЕД.

— Така добре ли е?

— Екстра е даже, благодаря.

Излизат от колата. Мат плаща. Оливия се обажда:

— Аз ще карам.

— Нищо ми няма на мене.

— Да бе. Току-що са те пребили от бой, а на всичко отгоре си тъпкан с наркотици. — Оливия протяга ръка. — Дай ключовете.

И той ги дава. Влизат в колата и потеглят.

— Къде отиваме? — пита Оливия.

— Ще звънна на Марша, да видя дали не можем да се отбием там.

— Ще събудиш децата.

Той прави опит да се усмихне.

— И с топ не можеш ги събуди тия двамата.

— Ами самата Марша?

— Тя няма да има нищо против.

И сега Мат внезапно се поколебава. Не му пука да я събуди посред нощ — това се е случвало не един път — но ако не е сама, ако вземе, че се навре дето не му е работа? Минава му и друга мисъл и тя наистина е крайно неуместна: ами дали Марша няма да се омъжи повторно?

Пол и Етан са още малки. Ще викат ли на новия „татко“? Мат не знае как би понесъл подобно нещо. И още по-важно: каква роля ще играе чичо Мат в тази нова конфигурация, в това ново семейство? Глупости, разбира се. Опитва да си надскочи сянката. Пък и в никакъв случай не му е сега времето, предвид всички останали проблеми, дето са се струпали на главата му. Обаче мислите си остават, скрити в някаква невидима ниша.

Изважда телефона и натиска втория бутон за бързо набиране. Когато излизат на „Уошингтън“, Мат забелязва две коли да се разминават с тяхната. Обръща се и ги вижда да влизат в паркинга на НЕД. Те са на окръжната прокуратура в Есекс. Същата марка и модел, като използваната от Лорън по-рано тази вечер.