Гръбнака на света
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612877
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръбнака на света». Краткое содержание книги:
Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда — един човек, който е смятал за изгубен завинаги.
В това време Джаркхелд отново разказваше историята на Крийпс Шарки за пъкления заговор на другите трима и намерението им да убият такъв достоен човек като капитан Дюдермонт. Когато свърши, той отиде до Уолфгар, измери го от глава до пети с отвратен поглед, поклати глава и подканящо се обърна към множеството.
Разнесе се взрив от грозни хули и проклятия.
— Ти си най-лошият от всички! — кресна Джаркхелд в лицето му. — Бил е твой приятел, а ти си го предал!
— Хвърлете го под кила на „Морски дух“! — изкрещя някой.
— Разкъсайте го на парчета и го хвърлете за храна на рибите в морето.
Джаркхелд отново се обърна към тълпата и вдигна ръка. След един дълъг миг зяпачите се подчиниха и млъкнаха.
— Него — заяви магистратът, — възнамерявам да оставим последен.
Думите му предизвикаха нова вълна от неистови крясъци.
— Какъв ден ни предстои само! — В този момент Джаркхелд повече отвсякога приличаше не на съдия, а на евтин циркаджия, изнасящ представление. — Остават ни още трима и всички до един отказват да признаят вината си!
— Справедливост! — презрително изсумтя Морик под носа си.
Уолфгар гледаше право напред, без да мига и с все същото безстрастно изражение. Единствено страхът да не утежни допълнително положението на Морик го възпираше да не се изсмее в грозното, сбръчкано лице на Джаркхелд. Нима магистратът наистина вярваше, че е способен да измисли нещо по-страшно от мъченията на Ерту? Нима бе в състояние да доведе Кати-Бри, да я изнасили, а след това да я разкъса на парченца пред очите му, както демонът бе правил стотици пъти? Нима можеше да довлече Бруенор на ешафода, да строши черепа му с хищните си зъби и след това да използва здравата част на главата му, за да изгълта мозъка? Нима можеше да му причини повече болка от свирепия балор, който усъвършенстваше изтезанията си в продължение на хилядолетия? И накрая, нима Джаркхелд бе в състояние да го доведе до самата граница на смъртта, само за да го върне обратно, та всичко да може да започне отначало?
Изведнъж Уолфгар осъзна нещо изключително и лицето му грейна. Именно в това Джаркхелд и жалкият му карнавал отстъпваха пред Бездната. Той щеше да умре тук. Най-сетне щеше да бъде свободен.
Джаркхелд направи крачка встрани и спря пред Морик. Стиснал тясното лице на Разбойника с възлестите си пръсти, той го принуди да срещне погледа му и кресна:
— Признаваш ли се за виновен?
Морик замалко не го стори, замалко не извика, че наистина е заговорничил да погуби капитан Дюдермонт. Ами да, каза си той, а в мозъка му се зароди отчаян план. Защо да не се признае за виновен в съзаклятничество, ала само с татуирания пират, та ако може да спаси невинния си приятел?
Поколеба се само за миг, ала това му коства възможността да изпълни намерението си — Джаркхелд изсумтя отвратено и го зашлеви с опакото на ръката си, добре премерен удар, който го улучи в носа и го накара да присвие очи от болка. Когато зрението му най-сетне се възвърна, Разбойника установи, че Джаркхелд се е отдалечил и сега стои пред Тий-а-никник.
— Тий-а-никник — магистратът наблягаше на всяка сричка, напомняйки по този начин на мнозинството колко по-различен от тях е пиратът, колко чуждоземен, едва наполовина човек. — Кажи ми, Тий-а-никник, каква беше твоята роля във всичко това?
Татуираният пират продължи да се взира пред себе си, без да мигне и без да покаже с нищо, че е чул въпроса.
Джаркхелд щракна с пръсти и помощникът му дотича, носейки дървена тръбичка.
Магистратът я огледа от всички страни и я вдигна високо, така че множеството да може да я види.
— С това на пръв поглед невинно парче дърво, нашият изрисуван приятел е в състояние да запрати стреличка и да улучи целта си със същата сигурност, както би го направил най-добрият стрелец с лък — тържествено обясни той. — Стреличка, която може да покрие с най-страшни отрови — пъклени отвари, от които очите ви ще станат на кървава каша и ще изтекат; сатанински смески, от които цялото ви тяло ще пламне в изпепеляващ огън, който ще ви изгори отвътре; дяволски мазила, които ще изпълнят гърлото и носа ви с такава скверна слуз, че всяко поемане на дъх ще ви се струва най-голямото мъчение, което сте познавали някога. И това е само част от злокобния му репертоар.