Гръбнака на света

Появата на магистрат Джаркхелд бе посрещната с възторжени възгласи от страна на множеството. Облечен в дебела, черна тога, с шапка на главата и сребърен контейнер за пергаменти в ръка, той бавно пристъпи до средата на платформата и изгледа затворниците един по един, бавно и продължително.

После направи крачка към тълпата и с драматичен замах вдигна сребърната кутийка, която съдържаше присъдата на четиримата пленници. От гърлата на всички се откъсна тържествуващ рев. С бавни, премерени движения, които допълнително нажежиха страстите на зяпачите, Джаркхелд махна капачето, извади четири свитъка, разгъна ги един по един и прочете имената на всеки от затворниците на висок глас.

Колко много приличаше магистратът на Ерту в този момент, церемониалмайстор на цялото отвратително зрелище, онзи, който издаваше заповедите и измисляше мъченията! Дори гласът му звучеше като гласа на демона — гърлен, режещ, нечовешки.

— Ще ви разкажа една история — започна Джаркхелд. — История за подла измяна и предадено приятелство, за гнусна алчност и грозен опит за убийство. Този мъж — тук магистратът посочи Крийпс Шарки, — този мъж ми я разказа до последната подробност и тя се оказа толкова чудовищна, че оттогава сънят ме напусна.

И той повтори всяка дума, изречена от Шарки. Идеята била на Морик, излъгал бе долният пират. Морик и Уолфгар били подлъгали Дюдермонт на онова открито място, за да може Тий-а-никник да го прониже с отровната си стреличка. Морик трябвало да стори същото, само че с друга отрова, за да не могат свещениците да спасят доблестния капитан, но градската стража пристигнала твърде бързо и той не успял да изпълни пъкления си план. През цялото време Крийпс Шарки се мъчел да откаже съзаклятниците от черния им план, ала не посмял да каже нищо на никого от страх пред Уолфгар — варваринът го бил заплашил, че ще му откъсне главата и ще я изхвърли в океана, дори да се наложи да я рита през всички лускански улици.