Петият етаж

Усмивката изчезна от лицето на малкия братовчед. Беше свикнал на пазарлъци, но с тази разлика, че обикновено той диктуваше условията.

— Споразумение няма да има — каза той и хвърли кос поглед към Фред Джейкъбс. — Мисля, че бях категоричен по този въпрос.

— Фред няма нищо общо — промърморих успокоително аз. — След като ти не си в състояние да сключиш сделка, доведи някой, който може да го направи.

На слепоочието на Патрик Уилсън запулсира малка вена. Преброих двайсет удара за около петнайсет секунди.

— Какво искаш, Кели?

— Три неща. Първо, забравяте за вендетата срещу един репортер на име Роулингс Смит. Джейкъбс току-що ми съобщи, че в „Трибюн“ има едно-две вакантни места. Вашата служба ще позвъни в редакцията и ще каже няколко добри думи за него.

Очите на Уилсън лекичко се свиха, най-вече в ъглите. Не знам какво е очаквал кметският емисар, но първото ми условие явно му хареса.

— Друго?

Направих малка пауза, за да си поема дъх.

— Убийството на Джони Удс. Забравяте за него. Никакви обвинения срещу никого. Нито сега, нито по-късно.

Уилсън събра длани и вирна брадичка.

— Ако става въпрос за нещо като неофициален имунитет, имаш го. Какво друго?

— Аз не съм убил Удс. Няма значение дали ми вярваш, или не. Условието е никой да не бъде обвинен. За никакво престъпление, свързано със смъртта му.

Уилсън се облегна назад и очите му огледаха стаята, сякаш търсеше помощ. Просто не можеше да не демонстрира малко позьорство. После се върна към сделката.

— Какво друго?

— Лорънс Рандолф. Известно ми е, че той е доставял информация на кмета за пожара. Но освен това той е убиец. Е, добре, съдебната заповед не свърши работа. Но аз искам да го махнете оттам. Изобщо не ми пука как ще го направите.

Сега Уилсън открито се разсмя и плесна с ръце.

— Да знаеш, че си адски забавен, Кели! Добре, да речем, че изгоним тоя тип и изпълним всичко останало. Как да бъдем сигурни, че Кинкейд ще се оттегли?

— Веднага ще се обадя — измъкнах мобилния си телефон аз.

— Хайде, направи го — щракна с пръсти Патрик Уилсън. — Направи го. Приемам условията ти.

— Трябва ми официалното одобрение на кмета — поклатих глава аз. — А ти ще го предупредиш, че ако се отметне, цялата история излиза на светло. Включително онова, което ми е известно за Джони Удс и за пожара.

Малкият братовчед се размърда на стола си и хвърли още един поглед към Джейкъбс. После стана, закопча сакото си и каза:

— Останете по местата си. И двамата.

Уилсън излезе. Аз допих кафето си, а Джейкъбс шумно изпусна въздуха от гърдите си.

— Не прекаляваш ли, Кели?

— Фамилията Уилсън признава единствено силата промърморих. — И я уважава. Ти би трябвало да го знаеш най-добре.