Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Искам сделка.
— Не мога — поклатих глава аз.
— Можеш да помогнеш.
— Може би. Ако ми разкажеш останалото.
Рандолф стана, пристъпи към бюрото и си взе усика.
— Това нещо ти помага да мислиш, а? — подхвърлих.
— Само играчка — отвърна той и остави усика на масата. — Знам, че ти се вижда странно. Всъщност даваш ли се сметка, че семейството ми е притежавало Прокламацията повече от век?
— Не знаех това.
— Те също. Джосая е умрял внезапно, от инсулт.
— За съжаление това се случва и на по-добри хора от него.
— Джосая е бил невероятно умен. В официалния му дневник намираме една превъзходна версия за съдбата на Прокламацията. С никого не е споделил, че всъщност е успял да я спаси.
— За да я скрие в един екземпляр на Шийхан.
— През 1974 година книгата е била продадена от един тъпак, който ми се пада вуйчо.
Рандолф размаха ръце сякаш за да се оплаче от капризите на времето и съдбата. От идиотизма на околните. От изкушенията, които ни предлага историята, включително и онези от тях, които са били негово дело.
— Останалата част от дневника открих преди четири години. Там историята беше пълна. И когато разбрах какво е направил Джосая и с какво се е разделило семейството ми…
— Стана алчен.
— Прокламацията принадлежи на семейството ми. Тя ми е наследство.
— Наследство, което искаш да откриеш, за да го продадеш.
— То си е мое, мистър Кели!
— По какъв начин книгата на Шийхан е попаднала в ръцете на Удс?
Рандолф пристъпи към стената с книги и издърпа една, без да гледа заглавието.
— Подозирах, че номер четири е някъде в района на Чикаго, но нямаше как да съм сигурен.
— Затова ти е трябвала помощ. От човек, който е достатъчно енергичен да свърши работа, но когото да можеш да контролираш.
— Нещо такова — кимна Рандолф.
— Тогава реши да включиш кметския екип, така ли? И по-конкретно Джони Удс?
— Надявах се да налапат въдицата относно пожара — обърна се да ме погледне Рандолф.
— И да им прехвърлиш черната работа. Като в крайна сметка те отведат директно до екземпляр номер четири.
— Такава беше идеята.
— Ама не се получи, а?
— Удс ме излъга.
— Защо ли не съм изненадан?
— Имаш право. Каза, че е открил книгата. Собственост на Брайънт, който живее на Хъдсън Стрийт.
— Но на практика Удс вече я бил взел от Брайънт — добавих аз.
Рандолф кимна.
— Когато отидохме в къщата…
— Отидохме?
— Лестър настоя да ме придружи. Впоследствие се оказа, че това е грешка.
— Продължавай.
— Брайънт ни посрещна враждебно. Попита ни защо се интересуваме от книгата, а после добави, че предната вечер я дал на Удс.
Представих си възрастния професор, изправен срещу някаква бръсната глава във всекидневната на къщата си. Усетих гнева му, примесен със страх. Или страха му, примесен с гняв.
— Нека отгатна — рекох. — Вие не сте повярвали на Брайънт.
— Аз му повярвах, но Лестър не беше толкова сигурен.
— И го убихте.
— Лестър искаше да му приложим „водната дъска“. Каза, че това е любим похват на ЦРУ при изтръгването на признания. Познаваш ли тази техника?
— Разбира се. Слагаш жертвата да легне върху дъска и изливаш вода върху лицето й, а тя има чувството, че се дави.
— За съжаление при мистър Брайънт това не беше чувство, защото наистина се удави. Ужасен инцидент! Тук му е мястото да заявя, че дори не съм го докоснал с пръст. Всичко свърши Лестър.
— Типично изявление на плъх! — ледено процедих аз. — Вътре наистина ще ти се зарадват, Рандолф.
Клепачите на събеседника ми запърхаха зад очилата.
— А какво стана със сделката ни?
— Казах ти, че ще направя каквото мога. А сега ми разкажи за убийството. Защо ви бяха нужни толкова усилия?
— Моля?
— Пясъкът в устата на Брайънт. Защо сте го сложили там, след като човекът вече е бил мъртъв?
Кураторът изпуфтя, както може да го направи само един учен — дори когато въпросният учен е съучастник в убийство.