Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
— Най-вероятно — усмихна се той.
Същата нощ в леглото:
— Удари ме! — Сякаш не искаше да се любят, а да започнат някаква кошмарна игра на блекджек.
— Не.
Тя го беше възседнала, затова лесно се пресегна и го шамароса по бузата. Плесницата отекна като изстрел от въздушна пушка.
— Казах ти да ме удариш! Удари…
Чад я зашлеви, без да разсъждава. Нора се разрева, но той се втвърди под нея. Само така!
— Вкарай ми го.
Той я опъна. На улицата зави алармата на някакъв автомобил.
През януари заминаха за Върмонт. Пътуваха с влак. Беше красиво — като илюстрована пощенска картичка. На трийсетина километра от Монпелие видяха къща, която и двамата харесаха. Това беше едва третата къща, която разглеждаха.
Брокерката се казваше Джоди Ендърс. Тя бе много любезна, обаче през цялото време поглеждаше дясното око на Нора. Накрая със смутен смях Нора каза:
— Подхлъзнах се на леда, докато се качвах в таксито. Да ме бяхте видели миналата седмица! Ставах за плакат срещу домашното насилие.
— Едва го забелязвам — отвърна Джоди Ендърс и плахо добави: — Много сте хубава.
Чад прегърна Нора през раменете;
— И аз съм на същото мнение.
— С какво си изкарвате хляба, господин Калахан?
— Писател съм — каза той.
Направиха първоначалната вноска за къщата. В договора за кредит Нора отбеляза, че я купуват НА ИЗПЛАЩАНЕ. В графата ПРОИЗХОД НА ПАРИТЕ на погасителния план отбеляза простичко „спестявания“.
Един февруарски ден, докато си опаковаха багажа за преместването, Чад отиде в Манхатън да изгледа един филм в кино „Анджелика“ и да вечеря с агента си. Сержант Абромоуиц беше дал на Нора визитката си. Тя му се обади. Той пристигна и двамата се изчукаха в опразнената спалня. Беше добре, но щеше да е по-готино, ако полицаят се беше навил да я удари. Нора напразно го увещаваше.
— Абе, ти нормална ли си? — Тонът на ченгето подсказваше, че се шегува, но не съвсем.
— Не знам — отговори Нора. — Тепърва ще го установя.
По план трябваше да се преместят във Върмонт на 29 февруари. Предния ден — в една обикновена година щеше да е последният от месеца — телефонът иззвъня. Обаждаше се госпожа Грейнджър, икономката на почетен пастор Уинстън. Веднага щом чу сподавения глас на жената, Нора се досети за какво е обаждането и първата ѝ мисъл беше: „Какво си направило с лентата, копеле мръсно?“
— В некролога ще пише бъбречна недостатъчност — шептеше изплашено госпожа Грейнджър, — но аз влязох в банята му. Всички шишенца с лекарства бяха наизвадени и много от хапчетата ги нямаше. Според мен е самоубийство.
— Вероятно грешите — заяви Нора с най-спокойния си и уверен тон на медицинска сестра. — Както го описвате, излиза, че е объркал дозата. Не е изключено да е прекарал по-лек втори инсулт.
— Наистина ли мислите така?
— О, да — потвърди Нора и едва не попита икономката не е ли виждала някъде в къщата нова видеокамера. Свързана с телевизора на Уини, да речем. Би било чиста лудост да зададе такъв въпрос. Но едва се удържа.
— Същински товар ми смъкнахте от душата — призна госпожа Грейнджър.
— Радвам се — отвърна Нора.
Същата вечер в леглото. Последната им бруклинска нощ.
— Престани вече да се безпокоиш — каза Чад. — Ако някой намери касетата, сигурно изобщо няма да ѝ обърне внимание. А ако все пак я изгледа, шансът да я свържат с теб е практически нулев. Досега момченцето сигурно е забравило, че са го цапардосали. Майка му — също.
— Майката беше там, когато една луда кучка преби сина ѝ и избяга — просъска Нора. — Повярвай ми, нищо не е забравила.
— Добре — отвърна той с вразумителен тон и тя без малко да забие коляно в топките му.
— Може би е редно да отида да помогна на госпожа Грейнджър с разтребването.
Той я погледна, сякаш си беше изгубила ума.
— Може би искам да бъда заподозряна — продължи тя с тънка усмивчица. Провокативна усмивчица.
Чад я погледна и се претърколи на другата страна.
— Ама недей да ми се мръщиш! Хайде, Чад!
— Не — отсече той.
— Как така „не“? Защо?
— Защото знам какво си мислиш, докато го правим.
Тя го удари. Здравата го цапна по врата.
— Знаеш — дръжки!
Той се обърна и ѝ се закани с юмрук:
— Писна ми от тези игрички, Нора.
— Давай — рече тя, навирайки лицето си под юмрука му. — И ти го искаш.
Чад едва не я удари. Видя потрепването на юмрука му. После той отпусна ръка и разтвори пръсти.