Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
„Нищо страшно, малък инцидент на детската площадка — помисли си той. — Всеки ден се случват хиляди такива.“
— Виждаш ли? — попита я той. — Нищо му ня…
— Пусни го отново.
Той се подчини. Пусна го трети и четвърти, и пети път, защото тя искаше. По някое време забеляза, че Нора не гледа как детето се изправя. Нито пък той. Гледаха го как пада. И удара. Удара, нанесен от юмрука на лудата червенокоса кучка със слънчеви очила. Кучката идваше, извършваше злодеянието си и побягваше, сякаш на маратонките ѝ са поникнали крила.
— Май му избих зъб — каза тя.
— Триумфално ще се появи Феята на зъбките — повдигна рамене Чад.
След петото гледане Нора се обади:
— Искам да отбоядисам червеното. Мразя този цвят.
— Лесна ра…
— Но първо ме заведи в спалнята. Не говори. Просто действай.
Казваше му да се движи по-бързо и яростно се извиваше нагоре, сякаш искаше да го отхвърли от себе си. Но не можеше да достигне кулминацията.
— Удари ме! — извика тя.
Той я зашлеви. Разумът му беше замъглен.
— Мухльо! Това ли можеш? Удари ме, мамка ти!
Чад здравата я перна. Долната ѝ устна се разцепи. Нора я попипа и пръстите ѝ се обагриха с кръв. В същия момент свърши.
— Покажи ми го — нареди Уини. Беше на другия ден. Намираха се в кабинета му.
— Покажи ми парите. — Култова реплика. Само че не се сещаше откъде.
— След като изгледам записа.
Камерата още беше в измачканата торба. Нора я извади заедно с кабела. В кабинета имаше мъничък телевизор и тя свърза камерата към него. Натисна PLAY и видяха жената с бейзболната шапка, която седеше на пейка в парка. Зад гърба ѝ си играеха няколко деца. Зад тях седяха майки и си говореха обичайното тинтири-минтири: пластири за отслабване, театрални постановки, които са гледали или ще гледат, новата кола, следващата отпуска. Дрън-дрън, та пляс.
Жената стана от пейката. Включи се едър план. Изображението трепна, после отново се стабилизира.
Точно тогава Нора натисна PAUSE. Предложението беше на Чад и тя го одобри. Доверието е хубаво нещо, но с него не бива да се прекалява.
— Да видя парите.
Уини извади ключ от джоба на вълнената си жилетка. Отвори централното чекмедже на бюрото си — прехвърли ключа в лявата си ръка, когато дясната не му се подчини заради частичната пареза.
В крайна сметка не беше пощенски плик, а средно по размери кашонче на „Федерал Експрес“. Нора надникна вътре и видя пачки от стодоларови банкноти, като всяка пачка бе стегната с ластиче.
— Всичко е тук, плюс малко отгоре — рече той.
— Добре. Виж какво купуваш. Само трябва да натиснеш копчето. Ще бъда в кухнята.
— Не искаш ли да гледаш с мен?
— Не.
— Нора? Струва ми се, че малко си пострадала. — Той потупа устата си в ъгълчето, което още беше леко отпуснато заради парезата.
Нима е смятала, че Уини има овча физиономия? Колко глупаво от нейна страна. Колко непрозорливо. Всъщност физиономията му не беше и вълча, а нещо по средата. Да речем, като на куче. Куче, което хапе и бяга.
— Блъснах се в една врата.
— Ясно.
— Добре де, ще го изгледам с теб — рече тя и седна. Сама натисна бутона PLAY.
Два пъти изгледаха записа в пълно мълчание. Времетраенето му беше трийсетина секунди. Това се равняваше на около шест хиляди и шестстотин долара за секунда. Нора го беше пресметнала още вкъщи, докато го гледаха с Чад.
След второто проиграване Уини натисна STOP. Тя му показа как да извади малката касета.
— Твоя е. Мъжът ми трябва да върне камерата на приятеля, от когото я зае.
— Разбирам. — Очите му блестяха. По всичко личеше, че действително е получил онова, за което е платил. Онова, което е желал. Невероятно. — Ще накарам госпожа Грейнджър да ми купи друга, за да има на какво да го гледам. Или ти ще се заемеш?
— Не. Приключих работа тук.
— Ах! — Той не изглеждаше изненадан. — Както кажеш. Обаче… ако ми позволиш да направя едно предложение… не е зле да си намериш друга работа. За да не се усъмни някой, че прекалено бързо си погасявате задълженията. Мисля единствено за твоето добро, мила.
— Естествено. — Тя измъкна кабела и го прибра в торбата с камерата.