Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
След четири секунди болидът на Идеки се стоварва върху „Аргонавт II“. Буум.
А под водата…
Под водата Джейсън вижда, че ключалката на колана на Бъг е заяла. Няма да могат да се измъкнат преди предстоящия сблъсък.
Така че през четирите секунди на разположение Джейсън прави единственото, което успява да измисли.
Обкрачва седалката на Бъг — на практика сяда върху брат си — и дърпа лостчето на катапулта.
Руууум!
Поток от бързи мехурчета се отдалечава от обърнатия „Аргонавт II“ — седалката на Бъг катапултира в обратната посока — надолу в зелено-синия воден свят, с двамата братя на нея — само частица от секундата преди болидът им да бъде ударен от ямахата и да избухне в кълбо от пламъци и черен дим.
Водата „улавя“ катапултиралата седалка при полета й към дъното и забавя летежа на момчетата до трийсет метра под повърхността.
Бъг още бълва мехурчета.
А Джейсън дърпа закопчалката на колана му и внезапно — щрак! — тя се отваря.
Бъг се измъква от седалката… и вижда, че Джейсън не се движи. Улавя го и почва да гребе и да рита към повърхността.
Изплуват. Бъг няма как да знае, че дробовете на брат му са пълни с вода — вода, която е нахлула през отворената му уста, докато са летели надолу в синия сумрак.
Изскачат на повърхността едновременно и Бъг започва да ръкомаха неистово, та някой да дойде, някой, който може да спаси изпадналия в безсъзнание негов брат, рискувал живота си, за да спаси неговия.
Джейсън сънуваше.
Съзнанието му бързаше през мимолетни образи.
Как го качват на магнитен хеликоптер — крещящи гласове — някой натиска гърдите му — полет над Венеция II, ярко слънце, след това рязко кашляне и повръщане — изхвърля водата гърдите си… започва да диша — вдишва и издишва — прекрасен, сладък, великолепен въздух… после мрак.
Гласове в сънищата му: „Ще се оправи, господин Чейсър“ — казва спокоен мъжки глас. — „Сега спи спокойно. Можете да отидете в хотела. Ще ви повикаме, когато се свести“.
„Няма да ходя никъде, докато синът ми не се свести“ — казва Хенри Чейсър.
Баща му остана при него.
Джейсън отново заспа.
Тогава започнаха кошмарите.
Всички бяха, как катастрофира с висока скорост.
Удря се в скалите до входа на тъмна пещера.
Блъска се в крайбрежните скали до спортното училище.
И най-лошият от всички — най-често повтарящият се кошмар — как лети към водата в Канале Гранде, как колата му е извън контрол, защото кормилото не работи.
И както се случва винаги при кошмарите, частица от секундата преди да се удари във водата, очите му се отварят широко и той открива, че е в леглото, останал без дъх и окъпан в пот.
А после — кога? — слънчевите лъчи го погалиха по лицето и Джейсън се събуди.
И погледът му веднага попадна върху баща му, който седеше до леглото му, вторачен в него, и му се усмихваше.
— Здрасти, сине.
— Здрасти, тате. — Гърлото на Джейсън беше пресъхнало. Той премигна и се надигна. — Колко дълго бях в безсъзнание?
— Почти два дни.
— Два дни…
— Цяла Италия чака да чуе, че си добре. Ти си герой, защото спаси брат си, без да мислиш за себе си. Сине, много се гордея с теб. Много. Можеше да избягаш, но не го направи. Не изостави брат си.
Прегърна го и добави:
— Браво, момче!
Марта Чейсър и Бъг влязоха първи, а след тях Сали Макдъф и Сиракюз.
Марта прегърна Джейсън и го целуна, Бъг също го прегърна и му прошепна нещо.
— Няма нищо, брат ми. Ти също нямаше да ме зарежеш.
— Здрасти, герой — каза Сали. — Трябва да кажа, че когато губиш, го правиш много стилно. Обичаш да излизаш от играта с гръм и трясък, нали? Макар че съобщенията за смъртта ти са силно преувеличени.
И му подаде брой от италианския всекидневник „Кориере Дела Сера“ със заглавие на първата страница „Смъртта на Джейсън Чейсър“ и снимка, на която се виждаше как ямахата на Камико Идеки се стоварва върху безпомощно преобърнатия „Аргонавт II“.
— Очевидно от редакцията са приготвили два варианта на днешната първа страница: единия с твоята смърт, а други — че си жив. Станала е някаква грешка и са отпечатали хиляда броя със съобщението, че си умрял. Смятам да дам да я рамкират.