Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Фабиана тежко въздъхна.
— Вие ще присъствате ли?
— Разбира се — рекох.
— Окей — каза. — Май нямам друг избор. Ще го направя.
Глава 95
Малко преди вечеря през предпредпоследния ден от живота си Джъстин Харис лежеше на нара с разтворена в едрите му ръце книга — долнокачествена стара кримка за брилянтен и възедър детектив на име Ниро Улф.
— Ще ти кажа нещо, тлъстако, от което много ще те заболи — измърмори Джъстин и захвърли книгата под нара. — В истинския свят убиецът се измъква безнаказано.
Чу скърцането на боти и тракането на метал пред килията си в съседство с камерата за екзекуции и моментално седна.
— Харис, имаш посетител — отвори вратата началникът на дневната смяна Джохансън.
Посетител ли, зачуди се Джъстин, докато Джохансън му закопчаваше белезниците. Сигурно е оная нахалница новата адвокатка, рече си и оглади с ръце оранжевия си гащеризон.
Бялата стая за екзекуции, покрай която го преведе Джохансън, можеше да мине и за голяма лекарска приемна, ако не бяха неуместната черна кадифена завеса пред една от стените и кожените каишки по носилката на колела.
— Впрочем, Харис, понеже си бивш надзирател, ние всички събрахме пари и ти купихме скромно подаръче — показа му някаква кутия Джохансън. — Филмче за гледане, ако ти доскучае довечера.
Харис хвърли поглед на кутията: „Осъденият на смърт идва“.
— Много мило от ваша страна, момчета — засмя се, решен да не се връзва на ничии подигравки. — Това е един от шедьоврите на Шон Пен. Жалко, че си нямам плейър за дивиди.
— Там, където отиваш, няма и да ти трябва, гад мръсна — изгука надзирателят в ухото му.
— И то напълно заслужено, извратеняк с извратеняк — провикна се Джими Лиц, един от съседите му по килия, осъден на смърт за това, че пуснал тухла от надлез, а после, под предлог, че иска да помогне на пострадалата двайсет и три годишна домакиня от Джаксънвил, взел, че я изнасилил и след това убил.
— Е, не всички имаме твоите възвишени морални възгледи — ухили му се Харис.
Да, наистина е адвокатката, каза си наум, когато я видя да го чака в залата за посетители заедно с Чарли. Но при вида на втората жена в залата леденото му лице се разкриви.
Фабиана. Не, не можеше да е тя. На всичко бе готов, дори на онова, което го очакваше в утрешния ден, но не и да се изправи очи в очи с нея.
Напъна се да овладее чувствата си и се извърна към Джохансън.
— Върни ме в килията.
Понечи да се обърне, за да поеме обратно по коридора, когато чу трясък зад гърба си.
Фабиана беше ударила армираното стъкло.
— Ела тук, Джъстин — викна тя и нанесе втори удар по стъклената преграда с насълзени очи. — Прощавам ти. Сбърках. Прости ми и ти. Не си отивай. Говори ми, моля ти се.
Джъстин се обърна повторно и впери поглед в нея с прехапана долна устна. Какво чуваше? Извинения от жената, на която бе причинил толкова много болка?
Чарли и Нина се бяха захилили до уши.
— Носим ти добри вести, Джъстин. Сигурен съм, че ще ти харесат — провикна се Чарли.
— Казвай, какво да правя, Харис? — попита раздразнено Джохансън.
— Ами май ще трябва да си посрещна гостите — рече накрая Харис.
Глава 96
В девет и половина на следващата сутрин пристигнахме росни-пресни с Чарли и Фабиана в щатското управление в Талахаси.
Последното, което ни оставаше да направим, бе и най-важното: да вкараме Фабиана на насроченото за десет часа съвещание на комисията в службата за помилване към канцеларията на щатския губернатор.
Общо взето, Фабиана беше готова, макар и силно притеснена. Според мен срещата й с Джъстин предната вечер в затвора се бе отразила благоприятно и на двама им.
То май ще излезе, че изповядването е полезно за душата. Кой знае. Някой ден ще взема да проуча въпроса за себе си.
Докато пресичахме улицата към щатската управа, наблизо стана някаква суматоха. От туристически автобус заслизаха хора с протестни табели. Двайсетина от тях вече прекосяваха фино подстриганата морава и заемаха позиция пред модерната сграда.
— Какво става тука? Чаено парти ли ще има? — зачудих се. Но после прочетох табелите. „СКОРОШНА СРЕЩА СЪС СЪЗДАТЕЛЯ, ДЖЪСТИН ХАРИС!“ — пишеше на една от тях.